Алекситимия означава специфична характеристика или отклонение на личността, което се изразява в невъзможността на човек да възприеме, анализира и интерпретира своите чувства и емоции.
Или казано другояче:
- невъзможност да идентифицираме и осмислим нашите чувства и емоции
- нарушение в умението ни да разграничим физическите усещания от емоционалните ни такива
- трудност при ясното формулиране на нашите душевни преживявания и усещания, и предаването им на разбираем език за другите
Причините за това състояние до ден днешен не са съвсем установени. В психиатрията алекситимията е разделена на два вида:
- Вродена – уникална характерна черта на личността от първичен характер, която се проявява още в ранна детска възраст. В този случай се предполага, че говорим за генетична предразположеност.
- Придобита – състояние, възникнало в следствие на някакво събитие, както от външната, така и от вътрешната среда. В този случай състоянието играе ролята на защитен механизъм.
Някои основни признаци на алекстимията:
- Прекомерното захващане с различни действия, както и някои неестествени такива (например несъзнателни движения на крайниците или пръстите.)
- Неспособност да се вербализират чувства и емоции.
- Неудовлетвореност.
- Дистанцираност и чувство за самота.
- Неспособност за справяне със стреса и др.
Диагноза и лечение
Алекситимията не е болест, следователно не може да бъде диагностицирана, но съществуват въпросници като скалата за алекситимия на Торонто или въпросник на Бермон-Ворст, които успешно се прилагат в идентифицирането й.
Статия на Яна Димитрова, Стажант към проект LIKE