Изпълнение на изследователската фазана по проект L.I.K.E. “Life Investment is the Key to Employment”

Въведение

Според данни на Световната здравна организация четири от шестте водещи причини за инвалидност се дължат на невропсихиатрични разстройства (депресия, злоупотреба с алкохол, шизофрения и биполярно разстройство). Проектът LIKE изследва именно този нарастващ дял на младите хора между 15 и 29 години, които имат проблеми с психичното здраве, както и неспособността на конвенционалните методи на заетост да отговорят на специфичните нужди на тази целева група.

Широкото партньорство в рамките на консорциума работи в международен план, търсейки общи европейски решения за социално включване и устойчива заетост за млади хора с психични проблеми. Международните проучвания, проведени в България, Латвия, Унгария и Ирландия, ще предоставят необходимите данни за създаване на иновативен мултидименсионален подход за включване на целевата група.

Резултатите от проучването са представени в пет модалности включващи интереси, доверие, притеснения, очаквания и ползи.

Несигурност, липса на желание за комуникация

България

Най-голям процент от младите българи  (1/3 от анкетираните) посочват несигурността като основен източник на тревоги и за тях би имало полза от увеличаване на самочувствието и промяна на социалния статус. Част от останалите съобщават за  прояви на леки психични разстройства, като депресия и тревожност. По-малък брой посочват проблеми със зависимости и хранителни разстройства, а най-малък брой (под  10%) допускат проблеми със законодателството. Данните показват, че личните проблеми, включително психичните, не се разпознават като причина за липса на заетост.

В Ирландия около една четвърт от 20 годишните проявяват относително високи нива на стрес и депресия, като по-често се случва при жените.

В Унгария най-високият процент изпитват чувство на несигурност и неяснота, като отново са по-често срещани при жените.

Тревожността се среща при малко над половината от анкетираните, заедно със страх и паника – най-често срещания психичен проблем при младите, които не работят или учат на възраст между 15 и 29.

Висок процент на анкетираните лица (61%) показват симптоми на депресия. Хранителните разстройства също са значителни, а 14% от анкетираните младежи съобщават за зависимости. Тези данни показват, че младежите са наясно със своите психични проблеми, 48% от тях се нуждаят от психосоциална помощ, а едва 19% от тях се обръщат към психолози и психиатри. Последните години броят на хората с подобни проблеми нараства както в Унгария, така и в Европа.

В Латвия най-висок процент са посочили „липса на желание за комуникация“, след това депресия и паника. Това е група, която също би се възползвала от увеличаване на самочувствието и промяна на социалния статус. Около 80% съобщават за различни прояви на тревога и депресия. По-малък брой показват проблеми със зависимости и хранителни разстройства, а най-малък процент (17.09%) признават за проблеми със законодателната система. Данните тук показват, че личните проблеми, включително психичните разстройства, се разпознават като причина за липса на постоянна и стабилна заетост на работа.

Медицински грижи и удовлетвореност от здравето

Според родителите на младите хора, които нито работят, нито учат, притесненията на децата им са различни и са свързани с много страхове:  от лекари, да не бъдат изоставени, изгонени,  да станат обекти на подигравки , да нямат нужната финансова подкрепа и грижи. Според повечето от интервюираните приемането, вниманието и доброто отношение от околните може да бъде най-силният мотив за излизане от изолацията и по-високата активност.

Някои от интервюираните родители споделят, че децата им са запазили част от интересите си – обичат животните, търсят поле за изява, на който да покажат интелекта си. Родителите смятат, че специалист  би могъл да има по-голям авторитет за младите хора и би ги мотивирал за терапия и развитие.

Латвийските млади хора се разминават с останалите, участващи в проучването от България, Ирландия и Унгария по отношение на собствената си оценка и дали имат нужда от ежедневна медицинска помощ – повече от половината 52,7% смятат, че имат нужда от това.

 

 

 

 

 

 

Заключения

Притесненията и тревогите на родителите, участващи в изследванията, свързани с бъдещето на младите хора, свързват главно със страхове, свързани с тяхното физическо и психическо здраве, социално развитие и реализация и създаване на семейство и потомство. Всички анкетирани семейства се притесняват от финансовото си състояние.

Мнозина споменават дискриминацията срещу ромите. Циганският произход е посочен като проблем при търсене на детска градина за деца. Някои от момичетата NEET влизат в сериозна връзка, от което следва бягство от училище, дом и работа. Ромските съпрузи или гаджета са склонни да държат жените си у дома. В някои случаи самите мъже също не искат да работят, но очакват родителите им да ги подкрепят.

Някои NEETs имат далеч по-обременен семеен произход (майка, която проституира, наличие на алкохолна зависимост в семейството, майка, изоставила децата си, престъпност, наркотици, насилие и др.)Настойници и възпитатели добавят, че системата на домовете за деца проявява непукизъм към травмите и не успяват да помогнат за преодоляването им.