Изпълнение на изследователската фазана по проект L.I.K.E. “Life Investment is the Key to Employment”
Въведение
Според данни на Световната здравна организация четири от шестте водещи причини за инвалидност се дължат на невропсихиатрични разстройства (депресия, злоупотреба с алкохол, шизофрения и биполярно разстройство). Проектът LIKE изследва именно този нарастващ дял на младите хора между 15 и 29 години, които имат проблеми с психичното здраве, както и неспособността на конвенционалните методи на заетост да отговорят на специфичните нужди на тази целева група.
Широкото партньорство в рамките на консорциума работи в международен план, търсейки общи европейски решения за социално включване и устойчива заетост за млади хора с психични проблеми. Международните проучвания, проведени в България, Латвия, Унгария и Ирландия, ще предоставят необходимите данни за създаване на иновативен мултидименсионален подход за включване на целевата група.
Резултатите от проучването са представени в пет модалности включващи интереси, доверие, притеснения, очаквания и ползи.
Източници на помощ
Основният източник на помощ е семейството. Програмите и институционалната помощ не се признават като основни източници на подкрепа. Българските младежи (повече от 2/3 (69,2%), попитани от кого очакват помощ за осъществяване на своите цели, посочват първо семейството. За най-малките този резултат е очакван, но във възрастовата група между 25-29 години той е тревожен и говори за инфантилно и зависимо поведение. Този резултат може също да обясни защо младите хора са попаднали в групата на NEETs.
Друг тревожен резултат е ниското доверие в образованието – само 11,2%. Във възрастовата група между 20-24 години очакванията за семейството (72.3%) се увеличават в сравнение с по-младите (69.8%). Този резултат е парадоксален, тъй като на тази възраст контактите с работодателите и университетите трябва да са първите, които да бъдат подкрепа на младите хора да намерят пътя си към постигане на целите си.
Мотивация
Според българските работодатели, демотивацията на младите NEETs се счита за свързана със социалната им среда. Те са склонни да оправдаят липсата на мотивация на младите хора чрез сложния характер на това субективно чувство, което се формира от поредица неуспехи. Обществото по никакъв начин не стимулира младите хора да се измъкнат от порочния кръг.
Анкетираните млади хора от четирите страни, за разлика от мнението на работодателите, не могат да оценят адекватно липсата на мотивация, което е видно от отговорите, които дават. Повече от 2/3 от българските, ирландските, унгарските и латвийските младежи заявяват, че ще работят, а още 1/5 казват, че ще учат и работят едновременно. Това може да се тълкува по няколко начина. На първо място, тези млади хора не считат настоящия си социален статус за приемлив в дългосрочен план. Те имат достатъчно самочувствие и признават заетостта като ценност. От друга страна, дългосрочният период от 5 години предполага известно желание и очакване заетостта да се случи сама, без те да полагат никакви нужни усилия.
Ценности
Анкетираните млади хора от четирите страни-партньори са ангажирани да работят и постигат финансова устойчивост – първите ценности. Семейните и човешките отношения също са важни ценности за отговорилите и те биха искали да разгърнат човешките си отношения. Постигането на тези ценности включва очакване на външна помощ, но около 60% средно са признали значението на подобряването на техните компетенции чрез вид обучение или образование. В проучването се подчертава също, че социалната активност, природата, по-здравословният начин на живот и психичното здраве също са важни добродетели за тези младежи. Избягването на негативни хора е стремежът на младия човек.