Колко често се замисляте върху нещата в живота си, за които сте благодарни или пък които Ви правят щастливи? Вероятно по-рядко, отколкото се сещате за проблемите и разочарованията. А някога да Ви се е искало да нарисувате или да опишете с думи благословиите си в живота? А бихте ли изобразили  проблемите си или пък негативните емоции, които сте изпитвали в конкретен момент, за да ги видите черно на бяло и може би да се убедите, че не са толкова страшни? Всъщност това е едно просто арттерапевтично упражнение, което определено можете да приложите в ежедневието си. А в тази статия ще се запознаете по-добре с арттерапията като психотерапевтичен подход.  

Какво НЕ е арттерапията?

Има много книжки за оцветяване за деца и възрастни, които промотират оцветяването като начин за оползотворяване на малко време за себе си или като възможност за практикуване на осъзнатост. Много хора смятат, че това е арттерапия. Но това не е така! Въпреки че тази дейност със сигурност може да е вид релаксация, тя не се класифицира като арттерапевтична техника.

Арттерапевтичната сесия не е и урок по изобразително изкуство. Тя не представлява усвояване на умения за рисуване, по-скоро се фокусира върху процеса на създаване, чрез който хората изразяват себе си. Получилите се произведения са изключително лични, улавящи размислите на клиентите и прозренията за техните емоционални състояния. Тези творби не се оценяват въз основа на естетическите им качества! Те са стъпалата на терапевтичната стълбица, виеща се нагоре към израстването.

Какво Е арттерапията?

Арттерапията е хибридна дисциплина на терапевтичната практика, която съчетава изкуство и психология. При този подход клиентите, подпомагани от арттерапевта, използват различни материали и художествени техники, творческия процес и получените от него или пък други произведения на изкуството, за да освободят и изследват чувствата си, да преодолеят неразрешени конфликти и травми, да повишат самосъзнанието и самоуважението си, да намалят тревожността си, да развият социални умения, да се научат да управляват поведението и зависимостите си по-добре.

„Двата скока“ и „четирите стъпки“ в арттерапията

За да вникнете по-надълбоко в същността на терапевтичния подход, разглеждащ се в момента, няма как да не минете през „двата скока“ и „четирите стъпки“.

По време на арттерапевтичния, а по-точно творческия процес, се скача от рационалното към ирационалното „измерение“ на ума. След този първи скок се случва именно освобождаването на и фокусирането върху емоциите. В това „измерение“ цари свобода и на изразяването, себепознаването и себеобичането, креативността, въображението и индивидуалността. Разбира се, никой не оценява и не осъжда творящия. След като той завърши лечебната си творба скача за втори път и се озовава обратно в рационалното „измерение“. Там с малко помощ и насърчаване, също толкова учудено и любознателно като малко дете, изследващо света около себе си, клиентът съзнателно изучава вътрешния си свят, може би даже дебрите на подсъзнанието си. Всеки човек е уникален и възприятията му са различни, затова клиентът се съсредоточава върху своята интерпретация на творбата, създадена от него или от някого другиго. Като се има предвид тази задача на клиента, помислете си какво според Вас означават или символизират лебедите, изобразени на картината „Два фреда“ на Михаил Нестеров от 1905 година.

 

Нещо повече, за да имат участниците сила да скочат достатъчно високо и надалеч, трябва да се направят поне четири стъпки, водещи към активното въображение, душевното облекчение, придобиването на сила и храброст. Първото нещо, което трябва да се изпълни, е да се изпразни съзнанието от ненужните и натрапчиви мисли. Втората стъпка е да се позволи на различни ментални образи да навлязат в полето на внимание и да се задържат там за определен период от време, който нито е прекалено дълъг, нито е прекалено къс – образите не трябва да се обмислят прекомерно, но и не трябва да остават незабелязани. Балансът между спокойствието на ума (необходимо за появата на образите) и напрежението (нужно за съсредоточаване върху и използване на образите в творческия процес) може да се окаже трудно и да изисква както повече търпение, така и практика (но със сигурност е възможно да се постигне!). Третата стъпка е да се отрази видяното и преживяното, да му се придаде форма в писмен или друг художествен вид. Последната стъпка са размислите върху посланията, получени от съзидателната дейност.

Различни видове арт-терапия?

Всъщност има много повече от един вид арт-терапия! Само погледнете този списък!

Арттерапии:

  • Арт-терапия с рисуване
  • Музикотерапия
  • Танцова/двигателна терапия
  • Поезия/ терапия с писане
  • Творческо писане
  • Психодрама
  • Кинотерапия
  • Видеотерапия
  • Неврография
  • Фототерапия
  • Клоунада
  • Терапия с хумор
  • Терапии с помощта на животни и домашни любимци

Има и още! Но сега е важно да уточним някои неща. Основните пет вида експресивни арттерапевтични техники са арттерапията с рисуване, музикотерапията, танцовата терапия, терапията с писане и психодрамата. При първата техника основно  се използват методите като рисуване, живопис и скулптура (тя е разгледана най-подробно в тази статия). При втората на фокус са звуците и музиката. При следващата техника движението на тялото под формата на танц или някакво упражнение е ключово. Може би не е ни най-малко учудващо за Вас (особено ако някога сте си водили дневник по-продължително време), че писането, разпространена експресивна арттерапевтична техника, има лечебен ефект. А психодрамата като подход включва техники от драмата, обикновено клиентът се опитва да разбере по-добре минали, настоящи или бъдещи ситуации и свои роли като ги изиграе.

Изкуството наистина е уникално терапевтично средство, обхващащо цялото човешко съществуване и подхранващо естествения интерес на хората да създават. Вероятно не всеки вид арттерапия ще е подходящ за Вас, но няма как да разберете без да пробвате! Важно е и да помните, че всяко артистично начинание има способността да превърне раните във вдъхновение, светлина и надежда! 

Ива Чернева