Арттерапията е съвкупност от методи, основани на терапевтичното използване на процеса на художествено творчество. Изкуството е в услуга на грижата за възстановяване на комуникацията, стимулиране на способностите на изява и засилване на творческите процеси на личността.

Арттерапията е занимание едновременно за ръцете и за ума. Освен естетическата наслада, активизираща центъра на удоволствието в мозъка, тя може да ни освободи от някои симптоми на психични разстройства. Обяснение на механизма, по който се случва това, ни дава психоанализата. С понятието „конверсия“ Фройд означава преноса „на чисто психична възбуда в телесното“, а една от сферите на проявление на тревожните разстройства е тялото (другите са мислите и поведението). Според психоанализата, либидото е вплетено и в другите видове психични симптоми. Развързването на този възел и инвестирането на либидото, например, в художествено творчество (това се нарича „сублимация“), може да доведе до отпадане на симптома. Сублимацията, според Фройд, е дала тласък на „голям брой от постиженията на нашата култура“. И докато с висше изкуство могат да се занимават най-талантливите и надарени творци, изразяването на психичната възбуда, залегнала в основата на симптома, чрез рисуване, моделиране, танц и т.н., може да се използва от всеки човек, който се престраши да бъде спонтанен и без задръжки в сътворяването на картина, мозайка, фигурка от пластилин, колаж или стихотворение.

Чрез арттерапията, също както в психоанализата (а понякога и по-добре)  могат да се „разгледат“ и осветлят всички теми, които вълнуват индивида – представата за себе си, семейството, миналото, травмиращите събития, идеите за справяне, бъдещето. 

Интересен елемент от арттерапията може да бъде използването на мълчанието, наречено от проф. Шипковенски „лекуващо“. Вглъбяването в процеса на творчество дава възможност на човек да прекрати за известно време оплакванията си, да остане в тишина и да изпита насладата от създаването на нещо красиво.

Могат да се използват разнообразни форми на изкуството: моделиране с глина или пластилин, рисуване, колаж, фотография, мозайка, инсталация, кукли, театър, пантомима, видео, кино, анимация. Особено място има музикотерапията, която може да включва пеене, танци, слушане на музика, свирене на различни инструменти. Писането на художествена литература дава огромни възможности – макар че тук основното средство за изразяване си остават думите, възможността за проекция върху измислени герои заобикаля цензурата върху неодобряваните емоции и мисли. Освен изразяване на забравени събития и дълбинни преживявания, този процес води до осмисляне и преобразуване на психичните съдържания. Той прави връзка между вътрешния ни свят и реалността.

Арттерапията може да бъде особено плодотворна за хора, които имат затруднения в говоренето, организирането и структурирането на мисленето, изразяването с думи на емоциите и телесните усещания. Себеразкриването чрез изкуство става неусетно и без напрежението, което може да се получи при вербално споделяне. Тя разрешава пренебрегване на законите на логиката и здравия разум, което е безопасно в тази рамка.

Участникът в арттерапията може да символизира свои спомени, преживявания, дори психотравми. Може да реже и къса хартията, което „събужда игривост и детската свобода да разрушаваш.“ Рисуването ни връща в детството, когато сме били по-любопитни и мотивирани, по-изобретателни и търсещи. Изграждането на едно произведение на изкуството стимулира и способността да изградим и осъществим проектите си в реалния живот. Превръща ни в действащи, активни, реализиращи желанието си. Донася удовлетворение от процеса на творчество и от постигнатия резултат, от усещането, че си „създател“.

Арттерапията има предимствата и на играта – включва стремежа към откривателство, освобожда ни от тежестта на отговорността, разчупва рамките и забавлява.

Арттерапията е най-близо до първобитните форми на изразяване чрез изкуство, които са най-спонтанни. Естетическите критерии не са водещи, най-важна е „искренността и пълнотата на самоизразяването, а не крайния продукт и неговата оценка от аудиторията“. Този метод „се различава от други форми на психотерапия по това, че е налице тристранен процес между клиента, терапевта и образа или създадения продукт.“ Той „оползотворява цялостния опит на тялото, а не само този на интелекта.“ и е изключителна възможност за развиване на емоционалната интелигентност, върху която основателно се акцентира в последно време.

Практикуването на арттерапия в група обучава на емпатия, на разбиране и зачитане на емоциите на другите, на възприемане на различна гледна точка. То дава възможност за удовлетворение от признанието и оценката на другите, от принадлежността към група от себеподобни. Негативните емоции – гняв, завист, омраза – могат да бъдат изразени по приемлив и неразрушителен начин.

При апатия и анхедония, изгубените чувства могат да се завърнат първо в рисунката или в творческия процес, и по-късно в мислите и настроението.

Освен до забравени и травматични психични съдържания, чрез изкуството може да се достигне до скрити способности, таланти, потенциал за развитие на личността.