Според Световната банка, почти 15% от младите хора в България (между 15 и 29 години) не учат, не работят и нямат желание да правят това. Така те попадат в добилия популярност акроним NEET – Not in Education, Employment or Training. Проблемът е глобален и затова е сред приоритетите на Фонда за младежка заетост на Европейското икономическо пространство, в който Норвегия, Исландия и Лихтенщайн влагат близо 61 милиона евро. Целта е да се помогне на колкото е възможно повече от тези близо 14 милиона млади европейци, които сякаш са изгубили пътя пред себе си. Избрахме да посетим един от подкрепените проекти – „L.I.K.E. – инвестициите в живота са ключ към заетостта“, като наш домакин е водещата организация по изпълнението – „Сдружение за прогресивна и отворена комуникация“ (СПОК). Партнират си с организации от Унгария, Латвия, Италия, Исландия и Норвегия, които работят по същата тема. „Винаги се опитваме да хванем всички заинтересовани страни и да работим заедно. Целта ни не е да се конкурираме с другите. За мен това е пътят. Ако не обединим усилия, ще бъдем неустойчиви“, споделя  Албена Дробачка, председател на сдружението и ръководител на проекта.

 

Точно поради тази причина, зад каузата на проекта в България се обединяват психолози, психиатри, социолози, специалисти по етническите въпроси и други. Те имат съзидателна роля в първия етап на проекта. С помощта на социологически проучвания, интервюта и обмен на опит с партньорите са избрани доказани, успешни и подходящи за нашето общество дейности, насочени към младежи от целевата група, които имат или са преминали през психически проблем. Сигурно вече си представяте безкрайни часове на разговори на дивана на психоаналитика, но реалността е много различна. Организирани са занимания по изкуство, спорт, дейности с животни, градинарство, срещи с работодатели и много други. Още по-хубаво е, че проектът и младежите си имат дом – така наречената къща „Скрити Лайкове“. Намира се в центъра на София, стара и красива къща от 1930 г. в скрит вътрешен двор, споделян с множество котки. Къщата е открита през есента на миналата година и вече близо 80 души са станали част от различните инициативи на проекта. През 2021 г. подобни къщи ще отворят врати в Латвия и Унгария.

 

Най-голямо предизвикателство остават достигането до самите младежи и включването им в програмата. Общественото мнение има голяма роля за лошата слава. „Трябва да стигнем до липса на това притеснение, че ако те видят, че отиваш в подобен център, ако кажеш, че имаш подобен проблем, ще те нарочат за луд.“, споделя Албена. Тук помагат често провежданите дни на отворени врати и помощта от роднини и приятели на младежите.

 

 

Д-р Юри Кацаров, експерт по проекта и клиничен психолог, ни разказва какво се случва, когато един младеж дойде за първи път в къщата. „Започваме с едно т.нар. психодиагностично интервю или оценяване на проблемността, в което събираме информация за историята на младежа. След това представяме различните занимания, като повечето от тях лесно се приемат, според индивидуалността на всеки младеж. Виждаме тях, като пътя към промяната.“ Крайната цел е започване на работа, стаж или образование. На помощ са включени и ментори, а изключително важно значение има работата с цялото семейство, разказва екипът по проекта.

 

Още една важна задача на проекта е фокусът върху уязвими групи, включително роми. Целта е те да бъдат поне 10% от обхванатите младежи и това носи допълнителни трудности. На помощ идва близо 10-годишната история на сдружение „СПОК“, създадените контакти и добрата комуникация по места с медиатори, доброволци и родители.

 

Лесно е да се почувстваш спокоен и на сигурно място в къща „Скрити Лайкове“. Екипът е подбрал внимателно мебелите и цветовете и създава уютна среда, която остава и след доброто първо впечатление и ведрите усмивки, които посрещат младежите. Проектът продължава до 2023 г. и амбицията на всички е дейностите да продължат, като един доказан и успешен подход в решаването на проблема. Помощта на опитни специалисти от държавите донори и създаването на добри партньорства са стабилната основа, върху която екипът на проекта тепърва надгражда.

 

Статия на Гаро Манукян от Националното координационно звено за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм в България