През последните години може да се твърди, че темата за психичното здраве се обсъжда все повече и по-открито (а не като тема табу). Въпреки това обаче, дискриминация срещу психичното здраве все още има. Дискриминацията е една от най-разпространените форми на злоупотребяване с човешките права. Тя се наблюдава, когато хората са третирани по различен, и в повечето случаи по по-неблагоприятен, начин от друга подобна група хора, на база пол, възраст, религия, раса, сексуална ориентация и други.
Mного хора не споделят с работодателите си, че имат психично разстройство, за да имат равен шанс с останалите да бъдат наети на работа и да задържат позицията си. Това е показателно за наличието на „двойни стандарти“ по отношение на подбора на кадри на работното място, а има начини условията и нагласите на работодателите и колегите спрямо хора с проблеми да бъдат променени чрез:
- Поетапно връщане на работа след период на отсъствие;
- Гъвкави условия на работа, когато е възможно, като съкратени часове или способност за работа от вкъщи;
- Подпомагане на хората по време на работно време, чрез достъп до консултации, психотерапия или други медицински срещи, които им помагат да управляват състоянието си;
- Разрешаване на кратки почивки, ако получат „криза“ на работа.
Това са само част от възможните решения, но е важно да запомним, че всеки човек е индивидуален и различен от останалите, т.е. тези примерни мерки могат и да не са от полза за някои хора с психично разстройство. Това означава, че разговор с него относно подходящите условия на работното място е най-добрият вариант да получи най-доброто отношение и обстановка в бъдеще.
Създаването на уютна среда и подходящи условия за хора с психично разстройство може да доведе до много положителни промени в полза на мястото, където той/тя работи. В крайна сметка, наемането на хора с психични разстройства не е толкова трудно и сложно, колкото хората си мислят. А при подходяща и разбираща среда могат да бъдат точно толкова продуктивни и работоспособни, колкото и останалите. Не е необходимо да бъдат държани настрана от възможността да работят и да водят независим живот. Те го заслужават точно толкова, колкото и останалите.
От Виктория Стоева, стажант към проект L.I.K.E.