Хората използват различни механизми за справяне със стреса, безпокойството и неприятните чувства и събития. Докато част от техниките за справяне с негативните преживявния имат дълготраен ефект, други просто предлагат краткосрочна и често измамна утеха. Намирането на комфорт в храната е често срещана тактика за потискане и регулиране на трудните чувства и емоции. Истината обаче е, че храната не само не решава предизвикателствата, с които се сблъскваме, но и създава предпоставки за допълнително влошаване на емоционалното състояние.

Какво е емоционалното хранене ?

Емоционалното хранене се определя като стратегия за справяне с негативни емоции и преживявания (стрес, самота, скука, безпокойство и др.). С други думи, това  е практиката на консумиране на храна за справяне с негативните емоции. Емоционалното хранене обаче няма силата да се справи с първоначалния емоционален проблем, но и нещо повече –  може да Ви накара да се чувствате по-зле, тъй като преяждането често е свързано с последващо чувство на вина и появата на негативни физически последствия като наддаване на тегло и генерални здравословни проблеми.

Много са ситуациите, които може да провокират емоционалното хранене. Независимо от обстоятелствата, които го предизвикват –  резултатът често е същият. Ефектът е моментен, а чувството на успокоение – измамно. Дори храненето да е способно да Ви накара да се почувствате по-добре за момента, чувствата, които са го предизвикали, все още са там. Не само че емоциите отново се връщат, но и често са съпроводени с чувството за вина поради ненужните калории, които са били  приети.

Хранително разстройство ли е емоционалното хранене?

Емоционалното хранене само по себе си не е хранително разстройство. То обаче може да сигнализира за нарушение в храненето, което може да доведе до появата на хранително разстройство.

Защо храна?

Има няколко причини, поради които храненето може и да се превърне в механизъм за справяне.

На първо място като такава може да посочим допамина, познат още като невротрансмитерът или онзи хормон, който е отговорен за усещания като удоволствие и радост. Както като всяка друга дейност, която ни кара да се чувстваме добре, така и при приема на  вкусна храна, в мозъка ни се отделя допамин и се задейства същата система за възнаграждение в мозъка ни. Мозъкът често ни кара да повтаряме поведения и дейности, който счита за важни за нашето оцеляване като ги свързва именно със система за възнаграждение в мозъка ни. Това обяснява и откъде произлиза силния инстинкт за храна: той е свързан с нашето оцеляване. Ако мозъкът ни си мисли, че след като храната ни кара да се чувстваме добре и успява да успокои емоционалната болка, то тя навярно е важна за оцеляването ни  и ще направи всичко възможно да ни накара да продължим да го правим.

По отношение на храната ние също формираме рутина и навици. Ако винаги ядете, когато сте тревожни, можете несъзнателно да отидете за храна при първия намек за стрес.

Освен това храната се предлага навсякъде и е законна, а съобщенията и изображенията, свързани с храната, могат да ви накарат да се почувствате по-гладни.

Какво кара някой да яде заради емоциите си?

Има редица външни фактори, които могат да допринесат за емоционалното хранене, като например: работен стрес, финансово безпокойство, здравословни проблеми и трудности във връзката.

Хората, които емоционално преяждат по-често, са тези, които се придържат към строги диети или които имат история на диета. Други вътрешни фактори могат да бъдат липса на интроспективно съзнание, алекситимия (неспособността да се разберат, анализират или обяснят емоциите) или емоционална дисрегулация (неспособност да се управляват емоциите). Емоционалното преяждане често се случва на автопилот. Храната все повече се използва като механизъм за справяне, който укрепва навика.

Емоционален цикъл на преяжане

Емоционалното преяждане обикновено преминава през четири етапа: задействане, прикриване, фалшиво блаженство и махмурлук.

„Задействане“ е събитие или обстоятелство, което предизвиква негативни емоционални преживявания у нас. Всеки предмет, повод или разговор може да породи появата на негативни емоции като гняв, тъга, раздразнение, разочарование например. Нашата лична история и предишен опит играят особено важна роля в начина, по който реагираме на събитията от външния свят.

Прикриване: Консумацията на храни с високо съдържание на захар, въглехидрати и мазнини, като сладолед, торти и бисквити, е една от най-популярните стратегии за справяне с негативните емоции. Тези традиционно смятани за „комфортни храни“ са наречени така, защото временно маскират неприятните преживявания, като осигуряват усещане за релаксация.

Приема на т.нар. „комфортни храни“ в опит за справяне с емоциите, ни отвежда в етапа на „фалшиво блаженство“.  Той се характеризира с измамното усещане, че емоционалните ни проблеми са разрешени и сме успели да възстановим хармонията в живота си. „Комфортната храна“ позволява на човек да се скрие от негативните преживявание и временно да забрави за тях.

Усещането за справяне с негативните емоционални  преживявания и емоции скоро започва да избледнява и на мястото на временното състояние на емоционален комфорт се настанява „махмурлукът“. По време на махмурлука човек може да изпита два вида дискомфорт. Физически, който следва приема на твърде много „комфортна“ храна, от една страна и  емоционален дискомфорт, причинен от  чувството за вина и срам, които възникват в резултат от неспособността към придържане към първоначалната  цел за здравословно хранене.

Емоционален срещу физически глад

Има няколко разлики между емоционалния и физическия глад:

  • Докато емоционалният глад се появява внезапно, физическият глад настъпва постепенно
  • Докато физическият глад е резултат от физиологична нужда, емоционалният глад е резултат от някакво емоционално задействане
  • Физическият глад може да почака, но емоционалният глад се усеща така сякаш трябва да бъде задоволен незабавно
  • Емоционалният глад жадува за специфични и най-често нездравословни храни
  • Ако при физическия глад е вероятно да спрем да се храним, когато се почувстваме сити, при емоционалния глад е по-вероятно да продължим да ядем
  • Емоционалното хранене може да предизвика чувство за вина и срам