В здравословната си форма видео игрите могат да бъдат забавни, релаксиращи и дори да помогнат на хората с трудности в комуникацията да се чувстват по-комфортно в общуването и да се отворят в реалния живот. За съжаление, когато същинските причини за увличането по видео игрите са самота, травма и чувство на отхвърляне, получаваме група уязвими хора, които търсят бягство от живота и проблемите си, и модерна индустрия, която е повече от щастлива да осигури това бягство.
Пристрастяването към видеоигрите представлява сериозен проблем, на който се обръща още повече внимание, след като „игровото разстройство“ бе официално включено в 11-ото издание на „Международна статистическа класификация на заболяванията“. Пристрастяването към игрите е описано и в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5-TR) на Американската психиатрична асоциация, който се използва от специалистите по психично здраве за диагностициране на психични разстройства.
Сред най-често срещаните симптоми за проблемна употреба на видеоигри са прекомерното им приоритизиране и невъзможността да бъдат спрени, когато е необходимо въпреки появата на негативни последици. В крайна сметка това води до проблеми в реалния живот и ежедневното функциониране. Влошаващите се отношения в реалния живот бавно се заменят с такива онлайн. В резултат на това, социалният живот, образованието и работата постепенно минават на заден план и бавно изчезват. Всичко това неизбежно води до развитие или влошаване на психични проблеми.
За да бъде класифицирано като разстройство, игровото поведение трябва да се проявява дълготрайно и в продължение на години или епизодично и повтарящо се. Трябва доказано да причинява значителни трудности в личния, семейния, професионалния и социалния живот и други значими области на функциониране и да присъства за поне 1 година.
Не би трябвало да е изненадващо, че пристрастяването към игрите носи допълнителни проблеми като неадекватна физическа активност поради прекомерното седене, нездравословна диета, проблеми със зрението, както и проблеми с стойката поради продължителното неправилно седене.
Отвъд дебатите за класификацията на състоянието и определянето на критериите за диагностицирането му, значима тема остават предпоставките за развитието на зависимост към игрите. Изследвания показват известна предразположеност при индивиди, които са жертви на тормоз в училище, имат ниско самочувствие и проблеми с идентичността, изложени са на токсични семейни взаимоотношения, ранна травма или проявяват невъзможност за справяне с негативните емоции. Фактори са също наличието на специални нужди (СОП), както и трайното справяне със социална изолация, чувство на самота или отхвърленост от семейството, приятелите или връстниците.
Изследователите все още се опитват да определят точната причина за пристрастяващите свойства на интернет и видеоигрите. Според най-популярната хипотеза, процесът на играене и печелене на видеоигри може да предизвика освобождаване на допамин. В началото видеоигрите създават изобилие от невротрансмитера поради тяхната новост, което от своя страна кара мозъка да стане по-малко чувствителен към него. Това всъщност е опита на мозъка да поддържа баланс. С течение на времето тази адаптация води до нуждата от увеличаването на игровите часове с цел да се достигне първоначалното удовлетворение – принцип валиден за развитието на всички зависимости.
Поради значимостта на темата се формират нови специфични лечения и организации, които работят за справянето с пристрастяването към игрите. Тъй като корените на всяка зависимост са системни, третирането й изисква отдаденост, информираност и подкрепа, както и разбиране на личните предпоставки за нейното развиване.