Изследване

 

Увод

Според данни на Световната здравна организация четири от шестте водещи причини за инвалидизация се дължат на невропсихиатрични разстройства (депресия, нарушения в употребата на алкохол, шизофрения и биполярни разстройства). Само депресията  заема над 12% дял от годините преживяни в инвалидност в световен мащаб. Установено е че тези проблеми са особено актуални в развитите страни поради установената свързаност межсду психичните разстройства и нивата на дистрес в модерния свят. Това е свързано с наблюдаваното през последните десетилетия в страните от ЕС нарастване на броя на млади хора с психични проблеми.

Проектът LIKE изследва именно този нарастващ дял на млади хора във възрастта между 15 – 29 години с психични проблеми както и неспособността на конвенционалните методи в сферата на заетостта да отговорят на специфичните нужди на тази целева група. Проектът има за цел да засили социалното приобщаване и заетостта на целевата група като изследва статуса на младите хора разработвайки иновативна методология която да отговаря на нуждите ими и ангажира цялата общност роднини, работодатели, и институции в този процес.

В изпълнение на тази задача професионални анкетьори проведоха интервюта в периода 20 юли 20 септември 2019 г. върху представителна извадка на населението в страната от 726 респонденти на възраст от 15-29 години в София град; Дупница; Враца; Видин; Кресна; Стара Загора; Пловдив, както и в регионални малки градове и села.

Резултати от изследването

Резултатите от анкетното проучване са групирани в няколко категории както следва:

Пол, възраст, образование, местоживеене, етническа принадлежност.

Изследваните лица са 52.8 % жени и 47.2% мъже, което напълно отговаря на изискванията за представителност на проучването. Най-висок е процента на респонденти във възрастовата група 25-29 г. (55.9 %), което отговаря на предварително зададения фокус на изследването.

36.8 % са младежите във възрастова група 20-24 години, а между 15 и 19 годишна възраст са 7.3 %.

С най-висок процент са проучените лица със средно образование – 47.8 %. Следвани от владежите с висше – 29.5 %, с основно – 17.1 % и с начално 4 %. Без завършена степен на образование са 1.7 %. В болшинството си целевата група е завършила средно образование като относително висок дял – около половината от запитаните, а близо 1/3 са със висше. В голямата си част безработните младежи, които не са ангажирани в обучение са образовани и въпреки това са извън пазара на труда.

По-голямата част от младежите, включени в изследването, са от столицата или от областен град – съответно 29.1 % и 29.2 %. Живеещи в село са 22 процента. От друг град са 19.7 (или 1/5 от участниците). От големите градове и София са участвали близо 60 процента от анкетираните лица, докато от по-малките градове и села – около 40 %.

69 % от изследваните младежи се самоопределят като българи. 20.2 % са респондентите от ромски произход, а с турски – 6.7 %.  2.8 % отказват да посочат етническия си произход, а 0.8% не са посочили конкретен отговор.

Трудова заетост, икономически статус

С най-висок дял от включените в изследването, 33.5 % – или около 1/3, никога не са работили. Подобен процент – 31.7 % са и младите хора, с трудов стаж между 1 и 5 години. До 1 година са 22.5 %, а над 5 години – 12.4 %. Изследваната група, в по-голямата си част среща трудности при стартирането на своята трудова кариера и реализация. С близък процент са и хората, които са успели да се задържат на трудовия пазар до 5 години. Важно е да се отбележи, че сред целевата група преобладават младежите, които никога на са работили, следвани от такива с минимален период на трудова заетост – до 1 година. Това е индикатор за очевидно сериозни бариери при стартирането, респ. намирането и запазването на работно място сред представителите на целевата група. Откриването на тези проблемни бариери предстои да бъде намерено и анализирано в настоящото изследване.

Психологически характеристики

На въпроса свързан с естеството на личните проблеми най-висок процент (37,5%), са посочили че това е „несигурност“. Тук прави впечатление, че лицата посочили някакъв тип психично разстройство депресивност и тревожност заемат сериозен дял от изследваните – по около 30 % за всяко от посочените разстройства. Ако към се прибавят хранителните разстройства и зависимостите ще се оформи значителен дял на психични проблеми които обясняват и водещото чувство за несигулност като причина за личните проблеми.

Семеен статус

Половината от респондентите – 49%, от младите хора между 15 и 29 години, живеят с родителите си.

Липсата на достатъчно финансови средства за посрещане на ежедневните нужди принуждава младите хора да отлагат отделянето от родителите. Както и други изследвания показват, бедността при децата и младежите е в пряка зависимост от бедността на родителите – това е т.нар. „междупоколенческа бедност“ или „наследяване на бедността между поколенията“. Причините за бедност са свързани с липсата на заетост и доходи от труд на родителите, с необразованост или болест.

Интереси, информираност, социални контакти, доверие

Висок дял от анкетираните споделят, че „работата“ e областта, която ги интересува най-много. На второ място са приятели /65,2/ и семейство /61,7/ с почти равни дялове – над 60 %. Взимайки предвид, че могат да се дадат няколко отговора на въпроса се обединяваме около една „комфортна“  за младежите зона – семейство, приятели, социални мрежи /56,1/, ограничаваща се предимно в комуникации и стремеж към бързо задоволяване на материалните си искания – 79,4 % са дали на елемента „работа“/. Другите елементи „образование“ /35,6/ и „обучение“ /48,4/ допълват този анализ. Младежите предпочитат обучение, за по-бързо, лесно достъпно и не толкова ангажиращо през получаване на трайно образование, за по-бързо започване на работа. Стремежът към обучение и образование е висок – средно около 40% двата показателя и ни дават основание да мислим, че осъзнатостта на младите хора за по-добър живот, в това число по-платена работа е свързана с повишаване на тяхната квалификация.

Високият процент над 55 на социалните мрежи като ангажираност  се очаква, тъй като младежите комуникират, четат новини, обменят информация в социалните среди.

Анкетираните от София и София област са почти равен брой и затова и данните показват известно изравняване. В столицата по-вероятно е да се набляга на социалните мрежи и образованието, а в областта – на семейство, приятели и  участват почти еднакво в искане за бързо задоволяване на материалните си нужди чрез работа.

Не са много онези които търсят разширяване на социалните контакти (28,8%). Това може да означава или, че тази група се състои от затворени и самодостатъчни хора, или че те не се чувстват изолирани от средата.

С най-висок процент 72.6 % са посочени приятелите като доверен източник. С 67.4 % или 2/3 от анкетираните избират социалните мрежи. Не е изненадващо, че за тази възрастова група мнението на приятелите и връстниците са от особена важност. Около половината от анкетираните определят електронните медии като един от предпочитаните канали за информация 56%, като бихме могли да допуснем, че това е характерно за тази възрастова група като цяло. Отново с близо половината от избраните отговори – 53.7 % предпочитат като източник за информация семейството.

По отношение на доверието най-голям дял заема семейството (66,8%), след това са приятелите (57,1%) и твърде любопитно психологът и психиатърът и личният лекар  заемат съответно третото и четвъртото място в тази класация  (26%, 24%) На последно място по доверие респондентите са посочили полицията съда и прокуратурата (5.4%).  Семейството е и на първо място по отношение очакваната помощ за реализиране на житейските цели (повече от 2/3 от респондентите или 69,2%)

Визии за бъдещето, ценностни нагласи

Повече от 2/3 от респондентите (68,9 %) си представят живота след 5 години като трудово ангажиран, но само 22,3 % обвързват това и с учене. Само 5 % смятат, че след 5 години ще учат. С увеличаване на  възрастта се увеличава и представата за трудова ангажираност за сметка на ученето. Това може да се интерпретира като постепенно осъзнаване на необходимостта от трудова заетост и отказ от продължаване на образованието.

Младите хора оценяват получаването на подкрепа по принцип – средно повече от половината са отговорили на различни въпроси свързани с такава подкрепа като на първо място отново поставят семейството като основна опора. Преобладаваща е позитивната ценностна нагласа  макар и не с очакваното съотношение спрямо скептиците и песимистите: важността да се избягват негативни хора е оценена от само 57 %, докато 43% не считат, че това е важно.

В ценностните нагласи преобладаваща за тази група млади хора е себеутвърждаващия модел и на втори план оценката от страна на околните.

Най-голям процент, почти ¾ от младежите (73,1%), търсят подкрепа за намиране на работа което означава, че работата и финансовата устойчивост (68,3%) са сред първите в класацията на техните ценностни нагласи. От друга страна постигането на тези ценности е свързано с очакване на външна помощ, без да е необходима промяна в тяхната собствена личност и компетентност. Само около 26-28% виждат необходимост от лично развитие – обучение, стаж, справяне с психичните проблеми.

Здравословно състояние, задоволство от живота

Повече от половината от респондентите са доволни от здравословното си състояние, 35 % са донякъде доволни и само 15% са посочили, че не са доволни от здравословното си състояние. Това може да води до извода, че неучастието в никаква форма на заетост или обучение не се дължи на здравословни проблеми. От друга страна обаче отговорите на въпроса за нуждата от лекарска помощ с цел водене на нормален живот показват, че  34 % имат частично или напълно нужда от лекарска помощ за да водят нормален живот. Останалите 65% са отговорили, че не се нуждаят от такава, т.е., че здравето не е причина за тяхната изолираност от социалния живот и трудовата заетост. 67.8 % отговарят отрицателно на въпроса  „Били ли сте ограничени (сериозно или не толкова сериозно) в обичайната си дейност поради дългосрочен здравословен проблем?“ , 15% са отговорили положително, т.е. тези отговори кореспондират с данните за субективната оценка на здравословното състояние. Обичайно е повече от анкетираните да се отговорили на въпроса с „не“, дори очакваното е за по-висок процент. Интерес представлява, че 1/6 от анкетираните се представят като хора, ограничени в нормалната си дейност от дългосрочен здравословен проблем.  Заедно с тези, който не могат да определят са 32% от анкетираните. Възможно е да не се наблюдава сериозен здравословен проблем, а младежите да оценяват своя дискомфорт и несправянето с трудностите като дългосрочен проблем. Друга хипотеза е, че младият човек е по-образован, любознателен и компетентен по здравословни проблеми и дава по-висока оценка за влошено здраве. Тези хора произвеждат и притеснения за собственото здраве. Лекото разминаване в субективната оценка на здравето и обективната ситуация може да се интерпретира  и като известна народопсихологическа черта на общо „недоволство от живота“, която дава своето отражение върху получените отговори.

Относно удовлетвореността от живота през последния месец анкетираните лица в най-голяма степен – 46.8 % избират отговора „в известна степен доволен“. Следвани от избор на отговори „не съм доволен“ 28.6 % и „доволен съм“ – 24.7 %. Склонни сме да отдадем преобладаването на избраната средна степен на удовлетвореност от живота като общо социална приемливост на този отговор, както и на народо-психологическата нагласа да се отговаря уклончиво по отношение на собственото състояние и удовлетвореността да бъде представяна условно при отговор на съответен въпрос. Изненада съдържа сравнително високия процент – близо ¼ от анкетираните млади безработни, които посочват, че са доволни от живота си през последния месец. Допускаме, че в някаква степен този процент младежи са приели или свикнали с ограниченията и липсата на реализация в значителна степен. Другото, което може да се хипотезира е, че посочилите този отговор (доволни са от живота през последния месец), са добре социално осигурени от своите родители и, въпреки липсата на работа, те могат да си позволят едно добро качество на живот, освен с материална осигуреност и с добро социално-битово обгрижване.