Необходима ли ни е цяла една епоха, за да успеем да пресеем всичката информация, с която се сблъскваме ежедневно? Несъмнено живеем в епохата на най-голямото разпространение на информация в историята на човечеството. Благодарение на съвременните технологии, скоростта на създаването и разпространяването на огромни количества информация все повече се ускорява. През последното десетилетие социалните мрежи се превръщат в проводник на медиите, което ги прави един от основните източници на информация за голям брой хора. Днес, те не са просто онлайн платформи, изградени на принципа на създаване и поддържане на връзки между потребителите. Те са платформи, които ни помагат да се сдобием с информация, да изразим себе си и възгледите си, както и да споделяме различно съдържание с подбрана или глобална аудитория.

Въпреки споменатите по-горе ползи от съществуването на тези информационно-комуникационни платформи, смятам, че е важно да опитаме да си отговорим на няколко въпроса. „Дали тези платформи представят достоверна информация?“; „Трябва ли да подхождаме критично към съдържанието, което четем?“; „Възможно ли е прекалената информираност да ни лишава, вместо да ни обогатява?“. Това са само част от въпросите, чиито отговори се съдържат в двете основни теми, които ще разгледаме. Първата от тях е свързана с нежелания ефект от неспирния ни сблъсък с информация, а втората представя „Подобрението“, от което имаме нужда, за да се научим да филтрираме, организираме и оценяваме правилно съществуващата информация.

  • Синдром на информационното претоварване „Information fatigue syndrome“ (IFS)

Всеки един от нас притежава капацитет за когнитивна обработка на информация, но той не е неограничен ресурс, а има някаква граница, както и всеки друг когнитивен процес. Когнитивните процеси са умствените процеси, благодарение на които учим, говорим, взимаме решения, запаметяваме и комуникираме.

Информационното претоварване, като проблем, не е ново откритие. Още преди много години, учени отбелязват, че „Многото учене е вредно за плътта и създаването на книги няма край“. Съвременният вариант на информационното претоварване обаче е в пъти по-тежък, поради нестихващото създаване на мобилни и компютърни устройства, наличието на бърз интернет, достъпен почти навсякъде по света и неограниченият достъп до различни мобилни приложения, социални платформи и др.

Синдромът на информационното претоварване описва излишъка от информация, с който разполагаме и обикновено оказва дисфункционален ефект, като увеличава нивата на тревожност, което води до загуба на контрол, стрес или дори депресия. Често пъти, вместо да обогатим знанията си, всъщност се оказваме истински объркани и започваме да изпитваме личностен дискомфорт, който повлиява нашите нагласи и убеждения, лишава ни от критичност и обективност, и създава трудности при взимането на решения.

Може би не осъзнаваме, че медийните платформи успешно ни контролират, а респективно на това губим самоконтрол. Вероятно, несъзнаваният контрол, който се осъщестява върху нас, произтича не само поради нашата податливост към леснодостъпна информация, но и от липсата на ефективен механизъм за противодействие на деструктивното информационно влияние, което социалните платформи нерядко насочват към потребителите. В този ред на мисли, запитвалили сте се някога дали технологичните компанни не се възползват от пристрастяващия потенциал на интернет, за да привлекат по-голям брой потребители, без да се съобразяват с тяхното благосъстояние? Според Саймън Х., който е един от пионерите на изкуствения интелект, изоболието от информация е сигурен признак за недостиг на нещо друго, което информацията консумира. Това нещо е именно нашето внимание. Представената информация, под каквато и да било форма, е също консуматор. Отделяйки прекомерно внимане на много и различни източници, ние изчерпваме своя когнитивен ресурс, а това предизвиква смущения на вниманието и води до заруднено взимане на решения, както за достоверността на източниците, така и в ежедневието.

Информираността, несъмнено, е пътят към знанието, успешното професионално реализиране и личностно израстване. Въпреки това, при хората, които са под влияние на информационно претоварване може да бъде наблюдаван същият ефект като при хората, които не се информират. От една страна, бедната информираност е ограничаваща, защото не позволява перспективно мислене и е свързана с липса на достатъчно компетенции. От друга страна, прекалено богатата информираност също води до ограничения, поради неспособността да организираме възприетата информация, което провокира несигурност и  блокира контрола.

Често ли чувствате, че информацията около Вас е толкова много, че вместо да Ви помага, намалява способността Ви за концентрация и буди чувство на тревожност? Ако отговорът е да, то продължете да четете и се запознайте с някои от най-ефективните техники за справяне с информационното претоварване.

  • Внимание при избора. Знанията и информираността са нещо ценно, но е нужно да се научим да бъдем пазители на собственото си време и внимание. Селективността ще ни позволи да отдадем нужната мозъчна енергия на дейности и информационни източници, които носят стойност.
  • Определяне на приоритети. Фокусирайте се върху това каква точно информация ви е нужна за постигането на конректната цел и от къде да си я набавите. По този начин ще се научите да подхождате проактивно към информацията, вместо да реагирате на всичко налично.
  • Избор в йерархията на важността. Според естеството и важността, някои решения заслужават повече време, а други – по-малко. Определете за взимането на кои решения си заслужава обширно проучване и за кои не. По този начин ще успеете да си освободите време за взимане на ефективни решения, когато това е нужно.
  • Времево ограничение за събиране на информация. Изобилието от информация е пристрастяващо, затова е нужно да определим стратегически, какво да бъде времето, прекарано в търсене на такава. Една възможна стратегия би могла да бъде свързана с изискването „С какво ми помага този източник на информация?“
  • Информационна почивка. Опитайте да намерите време за релаксация на ума като изключите притока на информация (телефон, компютър и др.). По този начин ще успеете да се насладите на тишината. А за никого не е тайна, че тишината има силата да сглобява най-великите неща.

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

  1. D. (2018). Media and information literacy – topics to be continued. Yearbook of Department of Mass Communications, 1:127-141.
  2. Boyanova, D., Vasileva, S., Bozhinova, R., Pencheva, E. (2004). Personality, Cognitive style and decision-making. Psychological Research, 2:81-96.
  3. Kolev, N. (2021). The global collapse of trust in social media as news source. Annual of Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Faculty of Journalism and Mass Communication, 1:55-78.

 

Лорета Стоянова