Да бъдеш родител е една от най-ценните, но и най-предизвикателните житейски роли, които човек заема. Безспорно децата носят щастие, любов и несравнима удовлетвореност. Въпреки това пътят на един родител често е осеян с неравности, особено когато става въпрос за грижата за младежи с психични проблеми. В тази статия ще разгледаме пред какви предизвикателства са изправени тези родители и какви действия могат да предприемат, за да се погрижат за щастието и благополучието на децата си и на тях самите.
Изследване от 2017г. разглежда най-често срещаните трудности, пред които са изправени майките и бащите на деца с психични проблеми. На първо място е чувството за безпомощност или безсилие, което е напълно нормално и разбираемо. Друго предизвикателство, което се наблюдава, е борбата с много често срещаните нежелани мнения и съвети от непознати. Също така тревожностите за това дали медикаментите, предписани на младежите, са безопасни или ефективни и ежедневната работа да убеждаваш детето си да приеме тези лекарства могат да са огромна тежест за един родител. Други трудности могат да бъдат: непредсказуемостта в това как и кога може да се наблюдава обостряне на симптомите; високи нива на стрес; комуникационни бариери, които подхранват разочарованието; чувство на гняв и срам и много други.
В грижата си родителите на деца с психични проблеми имат същите задължения като останалите родители: да подкрепят децата си; да им помогнат да се изправят, когато са паднали и да им дават безусловна любов. Но все пак има някои допълнителни стъпки, които могат да предприемат, за да подобрят своите условия и тези на децата си. На първо място е важно майките и бащите да се уверят, че децата им са получили правилна диагноза и подходящо лечение. Освен това трябва да намерят специалист по психично здраве, с когото да се чувстват комфортно и на когото имат доверие. От съществено значение е след като се постави адекватна диагноза, родителите да си оставят време да разберат това, което изпитват. Нормално е да скърбят за живота, който са си представяли, че детето им ще има, и да изпитват набор от емоции като гняв, тъга, объркване и фрустрация. Най-добрият начин да накарат детето си да се чувства прието и обичано е чрез преработка на собствените им чувства. Хубаво е родителите да са активни слушатели, да се интересуват от това как се чувстват и справят децата им и да им няпомнят, че са много повече от психичното си заболяване.
Доста често родителите са най-големите си критици. Когато се сблъскат с нещастие, е най-лесно да загубят увереност в родителските си способности. Но е важно да знаят, че като при всички родители, грешките са почти винаги неизбежни. Животът не винаги върви по план, но най-важното нещо, което един родител може да направи, е да обича, подкрепя и приема детето си и да си напомня, че никога не е сам.
Дебора Стоева, стажант към проект L.I.K.E.