Случвало ли ви се е някога да бъдете толкова сигурни в себе си за отговора на даден въпрос, но в следващия момент изведнъж да се разколебаете и да изпитате едно странно чувство на несигурност и „странност“ у вас самите?

Ежедневно се сблъскваме с безброй въпроси, на които търсим отговори и един от тези въпроси, които социалната психология изследва е: Как нашето индивидуално поведение се влияе от това на околните? Това явление е известно като конформизъм. Вероятно много от вас са го чували, но не са особено сигурни какво точно означава. Най- просто обяснено, терминът конформизъм е промяна на поведение или начин на мислене с цел да се „впишем“ в групата.

През 1951г. Соломон Аш разработва социален експеримент, чрез който проучва до колко натискът от страна на група може да окаже влияние върху поведението на човек,  да се подчини.

В експеримента взимат участие общо 50 студенти, които са предварително информирани, че ще участват в тест за зрение. Всеки участник влиза в стая с още 7 души. Показват им се 18 на брой карти и тяхната задача е да определят коя от номерираните линии е същата по дължина като тази най-отляво.

Това, което участниците не знаят обаче е че другите 7 души в стаята са актьори и на тях им е поставена задача да дадат един и същи грешен отговор на 12 броя от картите. Верният отговор винаги е очевиден като истинският участник заявява своя отговор последен. При провеждането на този класически социален експеримент е известно, че ако изследваното лице даде грешен отговор, това ще се дължи на групов натиск.

Резултатите показват, че 75% от лицата се съгласяват с грешното мнение и само 25% от тях не са демонстрирали конформизъм нито веднъж.

За да може да провери степента на влиянието на групата, Аш прави и контролна група, в която всеки сам влиза в стаята и прави същата задача, но този път напълно самостоятелно. Тогава само 1% от участниците дават грешен отговор.

След края на експеримента по-голямата част от хората споделят, че в действителност не смятали отговорите на групата за правилни, но са се съгласили с тях от страх да не им се присмеят или да ги помислят за „странни“.

Ключовият въпрос тук е: Защо участниците са се съгласили толкова лесно?

Двете основни причини, поради които хората проявяват конформизъм, са:

  • желание за вписване в групата
  • мислят, че групата е по-добре информирана от тях самите

Експериментът се повторя много пъти и резултатите биват подкрепени отново и отново всеки път. Изводът е, че груповата динамика е една от най- мощните сили в човешката психология, а ние сме социални същества, които подсъзнателно искаме да бъдем харесвани и търсим всеобщото одобрение. Не искаме да бъдем тези, които по един или друг начин причиняват неудобство в средата и обстановката, в която сме и точно заради това предпочитаме просто да се присъединим към групата, дори и да не вярваме в това, което хората казват.

Автор: Стейси Чорбаджийска