Бъдете отворени към разговори за психичното здраве
За да намалим стигмата около психичните разстройства, трябва да се чувстваме комфортно да водим разговори за това. Преди ракът е бил тема табу, но чрез открити и честни разговори, стигмата е премахната. Колкото повече говорим за психичните разстройства, толкова повече ги нормализираме в очите на хората. Започването на разговора е първата стъпка.
Използвайте уважителен език
Думите са мощни – те могат едновременно да лекуват и да раняват. Трябва да внимаваме с думите, които изполваме, когато говорим за психичното здраве:
Използвайте език, поставящ на първо място човека. Човек не е дефиниран от своето разстойство и не трябва да бъде разглеждан по този начин. Човек има биполярно разстройство – не е биполярен. Хората живеят с психично разстройство, но не принадлежат към групата „психично болни“.
Внимавайте как говорите за самоубийството. Самоубийството е чувствителна тема и трябва да се говори за него по начин, който да показва увежение към индивида и неговите близки. Човек „загубва живота си“ или „умира от самоубийство“, а не „се е самоубил“. Когато някой се опита да отнеме живота си, той „е имал суициден опит“, а не е „имал неуспешен опит за самоубийство“.
Предизвикайте погрешните схващания. Ако чуете хората да използват стигматизиращ или язвителен език, кажете им.
Не използвайте психичните разстройства като прилагателни. Не трябва да наричате себе си „ОКР“, защото обичате да организирате вещите си, или да казвате, че времето е „биполярно“, защото често се променя. Това подкопава истинските диагнози.
Не наричайте някого „луд“, „психотичен“ или „откачен“. За хората, които имат симптоми, които са отвъд техния контрол, може да е много вредно, освен всичко друго, да бъдат наречени „луди“.
Не използвайте думите „онези“ и „ненормалните“. Наричането на хората с психични проблеми „онези“ или „ненормалните“ създава отношения „ние срещу тях“. Това може да накара хора с психични проблеми да се чувстват по-нисши, различни или сякаш са отшелници – а те не са.
Разбирате това, което може би не разбирате
Предизвикателство е да разберете нещо, което никога не сте изпитали. Лесно е да мислите, че хората преувеличават или симулират, за да привлекат внимание, но този начин на мислене е опасен и наряняващ.
Животът с психични проблеми прави дейностите в ежедневието – например ходенето на работа, прекарването на време с приятели или ставането от леглото – много по-трудни. Ако служителят се нуждае от болнични поради психичното си здраве, или приятел отмени плановете Ви, опитайте се да сте разбиращи и емпатични. Вие никога не знаете през какво преминават другите.
Подкрепяйте околните през трудните им моменти и възстановяването им
Подкрепянето на другите може да се окаже предизвикателство, особено ако не разбирате техните проблеми. Трудно е да знаете какво да кажете и понякога може да почувствате големите очаквания към Вас. Но Вашата подкрепа може да има животоспасяващи последици, тъй като усещането за подкрепа е един от най-важните аспекти за възстановяването. Например, вижте различията между двата разговора:
Ваша близка приятелка наскоро се държи дистанцирано. Тя не иска да прекарвате време заедно. Когато все пак се виждате, изглежда нещастна и необщителна. Един ден е разстроена за нещо, което Вие определяте като дребен проблем и не разбирате нейната реакция.
- След като сте я изслушали и сте разгледали проблема от всеки ъгъл, ставате нетърпеливи. Уморени сте от това винаги да бъдете около някой, който е нещастнен и се натъжава лесно, затова казвате: „Не е такава голяма работа! Защо си толкова разстроена? Просто се опомни!“.
Тя се разплаква и си тръгва. Оттогава не сте се чували. - Въпреки че не разбирате защо Вашата приятелка е толкова разстроена, искате да й помогнете. След като е спряла да говори, я питате: „Има ли нещо друго, което се е случило? Питам, защото напоследък ми изглеждаш тъжна. Винаги може да говориш с мен“.
„Не знам… в последно време не съм на себе си. Не знам защо“.
„Мислила ли си да поговориш с някого за това? Мога да ти помогна да проучиш и да отидеш, ако искаш“.
„Да, може би това ще направя. Наистина ще оценя твоята помощ“.
Разликата между тези два разговора е ясна: стигма срещу разбиране и подкрепа. Винаги можете да имате положително влияние върху нечие психично здраве единствено като им кажете няколко мили думи. Няколко минути от Вашето време могат да променят нечий живот.