Ако сте били жертва на стигма или дискриминация по време на Ваш ментален проблем, много вероятно е това да е оставило отпечатък в ежедневието Ви.
Може да е трудно да се говори за Вашето психично разстройство, но когато хората решат да го направят, те често се чувстват изоставени и неразбрани от семейството, приятелите, здравните специалисти и колегите им на работа. Въпреки че това често се случва неволно, то може да има голямо влияние върху възможността за справяне със заболяване.
Стигмата и дискриминацията могат да Ви накарат да се чувствате сякаш нямате никаква мисия на тази земя и може да мислите, че другите гледат на диагнозата Ви за психично здраве като на по-важна част от самата Ви личност. Не бива да се подценява взаимодействието между действия и реакции от страна на другите, което се проявява върху даден индивид. Стигмата и дискриминацията могат да Ви накарат да се чувствате изолирани и да повлияят на ежедневния ви живот.
Често срещани проблеми, с които хората се сблъскват:
- Трудно намиране на работа;
- Изолация от приятели, семейство и ежедневни дейности;
- Трудно поддържане на дългосрочни взаимоотношения;
- Страх от разкриване пред професионалисти, семейство и приятели относно психичното здраве;
- Изпитване на тревожност, когато човекът си мисли, че никой не го слуша;
- Бягство относно проблемите, свързани с менталното здраве, и по този начин не се указва грижа на засегнатия;
- Измисляне на оправдания, когато човекът не иска да излезе навън, породени от страх да сподели, че не се чувства добре на ментално ниво;
- Ниска самооценка поради „робуването“ на стереотипи относно психичното здраве;
- Физическото здраве също може да бъде засегнато;
- Лошите преживявания могат трудно да накарат хората да потърсят помощ.
Как и къде се появяват наченки на стигма и дискриминация?
Всеки може да стане жертва на стигматизация на работа, в университета, от приятел или седейки си, докато комуникира в социалните мрежи. В действителност, ние не сме имунизирани против тези две неприятни усещания никъде. Ние трябва да сме готови да се борим с поведението на стигмата и дискриминацията, където и да се натъкнем на това явление:
- Вършене на дейности в училище, колеж или университет.
- В работна среда: докато сте на работа или когато кандидатствате за такава.
- Между здравните служители и други професионалисти във въпросната сфера.
- В самите нас – ние сами се стигматизираме.
- Чрез медиите – от телевизионни програми до радио, вестници и списания, които четем.
- Социални събития като вечер навън.
- В обществения транспорт.
- Произход от бедно семейство.
- Когато се борите с психично разстройство и някакъв вид зависимост едновременно.
Некоректното поведение като предизвикателство
Поставете се в обувките на човека, който е в приемащата позиция на думите, поведението или действията Ви и си представете как това ги кара да се чувстват. Заедно или като отделни индивиди трябва да имаме сили да се отнасяме към всеки, който не успява да се отнася към някого с психичен проблем с уважение, достойнство или да го третираме като равен с всички останали.
Често хората, които се държат по неподходящ начин, може по начало да нямат намерения да причинят вреда и не знаят за отрицателното въздействие на своите думи. Като се обясни ситуацията, може това да бъде достатъчно, за да не се допускат отново същите грешки. Добрата новина е, че социално неприемливото поведение все повече не се толерира, защото осъзнаването и по-доброто разбиране на психичното нездравословно състояние се популяризира с пълна сила. Фрази като „стегни се“ или „има хора, които са в по-лошо състояние от теб“, могат да навредят и да повлияят на тези, които се борят с психично заболяване.
Примери за стигматизиране:
- Определени думи (куку, ненормалник, психо, странник, малко ОКР).
- Подсилващи стереотипи като бяла роба, облечена като костюм за Хелоуийн.
- Ненужни обидни коментари.
- Снимки, които изобразяват психично нездравословно състояние или епизод.
Други неща, които да имате предвид:
- Избягвайте осъдителни коментари, базирани на ментални разстройства.
- Не пренебрегвайте вик за помощ от приятел или член на семейството Ви, тъй като виждате тяхното поведение като внимание, което търси, когато в действителност, търсенето на внимание не е нищо, от което да се срамуваме, а е знак за сила.
- Не карайте някого да се чувства различно заради психично заболяване, което може да попречи на възстановяването му, като създавате съмнение за него в легитимността на болестта – „наистина ли си болен?“
- Приемете факта, че разкриването пред приятели и семейство е все още твърде обезсърчително преживяване за мнозина с нестабилно ментално. Бъдете търпеливи и изчакайте, докато са готови. Не показвайте чувство на неудовлетвореност и бъдете насреща, за да слушате без преценка кога е подходящото време.
- Не се отдалечавайте от човек с диагноза на психичен проблем. Той все още е човекът, когото познавате, просто не се чувства изцяло добре.