Наличието и толерирането на дискриминацията в обществото пречи на хората в него да развият пълният си потенциал, да развият своите таланти и умения в полза на себе си и на останалите. Пазарът на труда е една взаимодействаща и активна среда, в  която дискриминацията може да има дълбоки последици. На работното място обаче е много трудно наличието на дискриминация да бъде доказано. Причината е, че тя е незаконна, а работодателите надали ще кажат, че дискриминират лица с психични разстройства.  Освен това хората с психични заболявания, кандидатстващи за дадена позиция, рядко разбират за дискриминацията срещу самите тях, тъй като причините за неуспешно кандидатстване рядко се излагат публично. Така причините могат да бъдат потърсени в недостатъчно добрата квалификация, образование и т.н., а не да са свързани с наличието на психично разстройство, макар и леко.

Данни за американското население от фондацията Kaiser Family показват сериозността на проблема с психичното здраве на работното място. Само лечението на депресия струва 110 милиарда долара годишно и половината от тези разходи се поемат от работодателите. През 2016 г. компаниите са похарчили 2,6 милиарда долара за пристрастяване към опиоиди, което е осем пъти повече от 2004 г.до този момент. Според наличните данни от Центровете за контрол и превенция на заболяванията все повече хора посягат на живота си. Броят на самоубийствата се е увеличил с до 14 на 100 000 души спрямо 10,5 на 100 000 души от 1999 до 2017 г. Една от причините е, че много по-млади работници са подложени продължително на стрес, депресия, или тревожност. Всъщност делът на работниците със симптоми на депресия се е увеличил с 18% от 2014 до 2018 г.

Проблемите с психичното здраве на работното място засягат индивида, организациите и обществото и могат да окажат въздействие върху здравето, поведението, ефективността на организацията и социалното благополучие. Затова е добра идея ако служителят има проблем с психичното здраве, неговият работодател да не го неглижира и пренебрегва. В такава ситуация е добре да се говори със служителя, за да се разбере от каква подкрепа може да се нуждае той/тя по време на работа (или пък извън нея). Подкрепата и грижата за здравето, безопасността и благосъстоянието на служителите трябва да бъдат основно задължение и цел на работодателите.

Заетостта сред хората с психични заболявания е поразително ниска. Този нисък процент отразява широко разпространената дискриминация на работното място, за която обаче не се говори много. В Англия една трета от хората с психични проблеми казват, че са били уволнени или принудени да се оттеглят от работата си, 40% споделят, че им е отказана работа поради тяхната история на психиатрично лечение, а около 60% от отговорилите казват, че избягват да кандидатстват за работа, тъй като очакват да бъдат третирани несправедливо.  Високият процент на хората, които дори не опитват да кандидатстват за определена свободна позиция показва, че дискриминацията на работното място е сериозен проблем и се усеща осезаемо и от хората с психични нарушения.

Някои от подбудите на работодателите да не наемат младежи с психични разстройства са извлечени от проучване на благотворителната организация Rethink Mental Illness. В изследването участват 500 лица, които имат връзка с вземането на решения при наемане на нови кадри. Резултатите показват наличие на сериозни притеснения:

  • 83% биха се притеснили, че човек с психично заболяване няма да може да се справи с изискванията на работата си;
  • 68% са загрижени, че човек с психично разстройство няма да може да се впише в екипа;
  • 74% подозират, че човек с психично разстройство ще има нужда от много повече и по-дълги почивки.

Тези резултати показват, че съществува преграда между хората с психични разстройства и работодателите. Тази преграда би могла да бъде поставена в категорията „Дискриминиращо поведение“. Но въпреки тези обезпокоителни данни има и обнадеждаващ отзвук от работодателите, а именно това, че повече от половината хора, взели участие в изследването (56%), биха се съгласили да наемат човек с психично разстройство, ако им се проведе обучение с цел да се чувстват по-добре подготвени да го подкрепят.

Създаването на уютна среда и подходящи условия за младежите с психично разстройство ще доведе до много положителни промени в полза на мястото, където той/тя работи. В крайна сметка наемането на хора с психични разстройства не е толкова трудно и сложно, колкото хората си мислят. А при подходяща и разбираща среда могат да бъдат точно толкова продуктивни и работоспособни, колкото и останалите. Не е необходимо да ги държим настрана от възможността да работят и да водят независим живот. Те го заслужават точно толкова, колкото и останалите.