Експертите към проекта „L.I.K.E. – Инвестициите в живота са ключ към заетостта“ проведоха първите дълбочинни интервюта с родители на младежи, които не работят и не учат. Целта на това изследване е да разбере причините за пасивността на целевата група на пазара на труда. Специфичните нужди на младежите се анализират чрез анкетно изследване, провеждане на интервюта с родители и близки, както и фокус групи с работодатели.

Изследваните до момента родители имат завършено висше образование, а общото между децата им е, че не учат и не работят. Възрастовата група, в която попадат младежите, е между 20 – 24 г. При тях е налична употреба на марихуана и/или стимуланти.

Интервютата се проведоха в амбулаторни условия след информирано съгласие.

Въпросите обхващат теми, свързани с проблемите на децата им – качества които е необходимо да се насърчават и характеристики, които им пречат в социализацията и намирането на работа –  отношението на обществото към тях и отношението на институциите, от които са потърсили съдействие.

Предпочитаните услугите за решаване на проблемите при младежите родителите посочват по-скоро отсъствие на предлагане на такива социално-психологически в общността.

Участниците са склонни да разглеждат проявената от техните младежи безпомощност като резултат от прекалена грижа.

Посочваните от родителите полезни качества и умения за младежите са:  отговорност, инициативност, трудолюбие, съпричастност към близките, поемане на задължения, упоритост, устойчивост, искреност, откритост, активност, ангажираност, действеност, загриженост към семейството, по-високо самочувствие, увереност, ученолюбивост и желание за работа. За себе си  родителите считат, че е полезно да са: твърди, неотстъпчи, устойчи на манипулаци, да притежават умения за мотивиране и контрол над емоциите си,  да постигат повече спокойствие и умения да изслушват спокойно.

Родителите, включени до момента в изследването, описват съпротивите на младежите, които не работят и не учат, като тежки, категорични, крайни и непреодолими. Зад съпротивите, според тях,  стоят неувереност, притеснения, демотивация, страх от разочарование и загуба на социални компетенции. Начините за излизане от разговорите за започване на работа и подобряване на социализираността (най-често свързвана за родителите с промяна на средата), най-често са неизпълнени обещания или едностранно прекратяване на разговора от страна на младежите.

По-голямата част от участниците в интервютата определят отношението на общността към техните деца като негативно. Като причина посочват липсата на старание от страна на младежите, включително неглижиране на външния им вид.

Загубата на социални умения е изведено от родителите като обща наблюдавана характеристика.

Като полезно и мотивиращо за заетост и социализация родителите на младежите виждат постъпването на добре заплатена позиция и съвместната работа и общуване с други хора.

Родителите на младежите, които не работят и не учат, изброяват тревогите на децата си, но по някакъв начин считат, че страховете им не са основателни и съществени.

Самите родители обаче имат свои страхове, свързани с физическото и психичното здраве и живот на децата си, социалното им развитие и реализация, както и създаването на семейства и потомство.