Медийно-информационната грамотност в контекста на Синдрома на информационното претоварване представлява най-вече умението да синтезираме многото възможности в управляем размер. Нейните функции обаче не се изчерпват до тук. Медийно-информационната грамотност е постоянен и динамичен процес, който включва набор от знания, навици и умения, необходими за пълноценното ни участие в съвременната медийно и технологично наситена културна среда. Тя ни дава възможност да бъдем критични мислители и ефективни комуникатори. В тези времена на „Медиакрация“, в които обществото бива доминирано от най-различни медийни платформи, можем ли да твърдим, че медийно-информационната грамотност е утопия?

Тенденцията на претоварване на комуникационните канали със съдържание и дигитален шум създава трудности за потребителя при отсяването на достоверна информация, както и при фокусирането и задържането на вниманието, което води до по-голяма толерантност към грешки и занижена критичност към съдържанието, което четем. Друг важен момент е навлизането на социалните платформи сред източниците на информация. Това носи своите рискове, защото често пъти споделената информация не е подплатена с никакви етични или правни норми т. е. създаването и разпространяването на съдържание е неконтролирано, а ние, искаме или не, понякога попадаме под влиянието на нерелевантна информация. Това е проблем, който би могъл да се преработи, а вредите от него да бъдат редуцирани, когато затвърдим своята медийно-инфармационна грамотност и предизвикаме своето критично мислене.

Днес ние сме не просто консуматори на съдържание, но и активни създатели на такова. Тази нова роля изисква от нас не само умения за критично мислене и компетентна комуникация, но и разбиране на етичните норми. В следващите редове ще Ви представя някои ефективни техники, чрез които да подобрите уменията си за филтриране и отговорно ползване на информация.

  • Има ли посочен редакторски състав на източника? Редакторският състав включва набор от хора, които са отговорни за подготовката и редактирането на различни материали и съдържание. Наличието на редакторски състав обикновено е знак за точност и надеждност на източниците на информация.
  • Има ли посочен автор? Ако не сте запознати с този автор и все още се съмнявате в достоверността на конкретния източник, може да потърсите и други негови трудове, както и негова автобиография.
  • Какво чувство оставя във вас прочетеното/чутото? Ако източникът на информация звучи прекалено крайно, би било добре да потърсите още информация по темата, за да се уверите, че и други автори подкрепят същата теза. Това, в повечето случаи е знак за достоверност на информацията.
  • Отговорност към останалите потребители. Бъдете внимателни, когато споделяте съдържание. Винаги четете обстойно и се уверете, че това, което искате да споделите с останалите потребители, е достоверно.
  • Какви са нашите права и отговорности като потребители? От една страна е важно да знаем, че имаме право да се изразяваме свободно. От друга страна, ако съдържанието, което разпространяваме е дело на друг автор, е нужно да спазваме определени норми. Пример: авторски права. Запознаването с дадените ни права и отговорности като потребители, ще ни направи по-уверени при търсенето, използването и разпространяването на информация.

Днес, повече от всякога, е необходимо да се научим да боравим критично и компетентно с потока от информация, който прониква в живота ни от всички страни. От една страна, за да съхраним себе си, от друга, за да предпазим останалите потребители в дигиталния свят. Това твърдение ме връща към въпроса „Необходима ли ни е цяла една епоха, за да успеем да пресеем всичката информация, с която непрестанно се сблъскваме?“ Не! Нужно е да дефинираме собствените си информационни потребности, да намерим, оценим и организираме съдържанието, с което искаме да си служим. Едва след като се справим с тази задача, ще бъдем готови да се впуснем в дигиталния свят на безкрайните възможности, без това впускане непременно да предизвика хаос и дискомфорт.

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

  1. D. (2018). Media and information literacy – topics to be continued. Yearbook of Department of Mass Communications, 1:127-141.
  2. Boyanova, D., Vasileva, S., Bozhinova, R., Pencheva, E. (2004). Personality, Cognitive style and decision-making. Psychological Research, 2:81-96.
  3. Kolev, N. (2021). The global collapse of trust in social media as news source. Annual of Sofia University “St. Kliment Ohridski”, Faculty of Journalism and Mass Communication, 1:55-78.