В сферата на организационната психология обширно са застъпени начините за управление на екип, включващи успешна и безпроблемна комуникация между работодатели и служители. Целта е да бъде мотивирана групата, изпълняване на определени цели до достигане на задоволяващ резултат както за работодателя, така и за служителите. В по-малка степен обаче е обхваната темата за психичното здраве в процеса на работа. Живеем във времена, в които хората се опитваме да разгръщаме колкото се може повече мисленето си в насока, която влияе положително не само на индивида отделно, но и на цялото общество. В този ред на мисли темата за психичните проблеми започва все повече да набира популярност и в сферата на работната среда.
В основата на доброто сътрудничество между двете страни – работодател и работник, стои психичното здраве на всеки един от участниците в работния процес. За достигането на ползотворни и удовлетворяващи резултати, между двете страни е важно да има разбирателство, което до голяма степен съдържа в себе си толерантност. Това е думата, която е ключът към успешната работа с „различните“. Вече има примери за малък брой фирми и институции, които наемат хора с психични проблеми. Надяваме се примерът им да е заразителен и за други компании и организации. Важно е обаче да бъде ясно, че служител с психични проблеми изисква малко повече търпение и усилия и от двете страни.
Да управляваш екип от хора не се уповава само на това да разпределяш задачи по между им. Организационните умения на един лидер си личат по принципите и моралните ценности, които той защитава. Подкрепата и доверието на работници, преминаващи през проблеми с психичното здраве, са изключително важни както за работния процес, така и за пълноценното функциониране извън него. За да се наблюдава един сплотен и мотивиран екип, той трябва да се чувства оценен и подкрепен, когато има нужда от това.
Ключов елемент е способността на работниците да говорят за психичното си здраве с работодателите. Твърде често в практиката се случва да изпитват страх, срам или неудобство от разговор по отношение на психичното си здраве. Това може само да влоши обстоятелствата. За подобряване на този проблем, се съветват работодателите да уверят всеки служител при започването му, че менталното здраве е също толкова голям приоритет за фирмата, колкото и физиологичното. Ако се поеме инициативата, чрез малки, но прогресивни стъпки, да се уверят служителите, че ще получат нужната подкрепа, с времето те ще започнат да стават по-уверени в търсенето на помощ за психичното си здраве. А колкото по-навреме им бъде оказана такава, толкова по-малки са шансовете за развиване на по-сериозни психични проблеми. Ако се поеме инициативата, чрез малки, но прогресивни стъпки, да се уверят служителите, че ще получат нужната подкрепа, с времето те ще започнат да стават по-уверени в търсенето на помощ за психичното си здраве.
Ето няколко успешни стратегии и подходи за предразполагане на служителя да говори за психичните си проблеми:
- Отидете на тихо и спокойно място, без много странични шумове и други излишни хора. Седнете на еднакви места, един срещу друг, така че да чувствате равенство по между си.
- Задавайте точни въпроси и изслушвайте отсрещния без да го прекъсвате и без да задавате въпроси, от които смятате, че би се почувствал неудобно.
- Не правете предположения!
- Не дълбайте по-навътре ако виждате, че отсрещния не се чувства комфортно да отговори на даден въпрос.
- Валидирайте чувствата и емоциите! Не съдете, не правете мимики и жестове, свързани с недоволство.
- Уверете човека, че всичко споделено с Вас си остава конфиденциално. Той трябва да знае, че може да Ви има доверие.
Всички тези стъпки се отнасят както за работници, така и за работодатели, с малки разлики. При работодателите натиска е в пъти по-голям и изискванията към него са повече. Работниците трябва да бъдат наясно, че шефът им, също като тях, е човек и е възможно да изпитва затруднения в справянето с психичното си здраве. Което от своя страна, може да доведе до отсъствие от работното място, дефицит на внимание и понижен фокус върху работния процес. Независимо дали индивида страда от лека форма на тревожност, депресия или емоционално прегаряне, или страда от по-тежка клинична патология подхода се очаква да бъде сходен. Обществото достатъчно налага различно отношение (било то положително или отрицателно) към хората с психични проблеми. Именно за това, когато човек е на работата (мястото, на което прекарва по-голямата част от ежедневието си) би искал да се чувства равен с всеки един от останалите колеги. Разделянето по психично здраве на хората е същото като разделянето им по пол, раса или религиозни вярвания.
Успехът на една фирма не се измерва по броя продажби или достигнати таргети. Успехът се измерва в това всеки от хората в нея да бъде доволен от свършената работа в края на деня, което няма как да бъде възможно без приоритизирането на менталното здраве.