Една от най-често срещаните дефиниции на самотата е: „негативно психологическо състояние, предизвикано от липсата на качествени междуличностни взаимоотношения“ (De Jong Gierveld & Van Tilburg, 2006, цит. по Bogre et all.). Самотата е субективно преживяване, което възниква в разминаването между желаното и постигнатото ниво на социализация. Липсата на социални интеракции и социалната изолация са силно свързани със самотата. Социалната изолация може да бъде дефинирана по различни начини, чрез поддържане на малък социален кръг, рядкото комуникиране с членовете на компанията или живеене самотно.

Младежите с психични проблеми са склони да се изолират поради чувството за непринадлежност и неспособност да се интегрират в обществото, което крие сериозен риск от десоциализация. Те често биват обект на дискриминация, стигма, отхвърляне, обиди и подигравки. Диагнозата „психично-болен“ в България често е присъда и етикет. Очевидно е, че голяма част от хората поддържат стереотипи, определящи техните убеждения за хората с психични проблеми. Съществуват множество негативни представи за хората с психично-здравни проблеми, които дават основание на стигматизиращото отношение. Най-разпространените сред тях са: Хората с психични болести са опасни; Те са склонни към насилие, могат да рушат и нараняват; Непредвидими и непредсказуеми са и трудно се контролират; Психичните болести не се поддават на лечение; Лекарствата и психотерапията са безполезни и дори вредни; Те не могат да бъдат пълноценни и да живеят извън психиатричните болници и грижите на своите близки и много други подобни митове и предразсъдъци. Хората с психични проблеми възприемат съществуващите към тях нагласи и започват сами започват да се самоизолират.

Въпреки подобрението в обществените нагласи след стартирането на различни анти-стигма кампании, дискриминацията на младежи с психични проблеми все още е широко разпространена. Хората, които имат психични проблеми, могат да се почувстват безпомощни и изключени от обществото, в резултата на стигмата и дискриминацията, пред която са изправени.

Норвежко изследване сред 181 лица, страдащи от проблеми с психичното си здраве, сочи, че 80% от тях изпитват самота. Самотата и социалната изолация имат неблагоприятни последици за здравето. В редица проучвания се посочва, че самотата е свързана с повишено кръвно налягане, влошени когнитивни умения и слаба имунна система. Нещо повече, изследователи откриват, че самотата често влошава качеството на живот и вече съществуващите симптомите на психичното заболяване, което значително може да попречи на възстановяването. Редица други изследвания потвърждават, че самотата и социалната изолация могат значително да влошат физическото здраве и менталното състояние, а същевременно с това да увеличат риска от деменция. Обратно, социалната подкрепа доказано подобрява личното функциониране и справянето с психичните проблеми, което повишава качеството на живот.

Необходими са кампании и действия срещу стигматизацията с цел да се благоприятства интегрирането на младежите с психични разстройства в обществото. Нужно е да се променят обществените нагласи към психичната болест. Това означава, че обществото трябва да се научи да живее с проявите на психичните заболявания и да се справя с тях.

 

Литература:

  • Borge, L., Martinsen, E. W., Ruud, T., Watne, Ø., & Friis, S. (1999). Quality of life, loneliness, and social contact among long-term psychiatric patients. Psychiatric Services, 50(1), 81-84.

 

Автор: Ива Иванова