Човекът е създаден да се движи и да работи с ръцете си много повече, отколкото съвременният начин на живот предполага. Обездвижването се превръща в един от рисковите фактори за здравето на днешния градски жител, дори в по-млада възраст. Когато се обсъжда темата за спорта по време на психотерапевтични сесии, пациентът обикновено споделя, че когато е спортувал, се е чувствал значително по-добре, но по време на кризата „не може да се накара да започне“. Изтъкват се и много причини, свързани с организацията – недостиг на време, на удобно разположена зала, на компания и дори на финансови средства за заплащане на тренировките.

Допълнително, провеждането на мотивиращи групови дискусии може да подтикне младите безработни да се заемат незабавно с практикуване на физически упражнения.

Ползата от двигателната активност се признава в много медицински специалности. При лечението на захарен диабет, например, това е един от основните терапевтични методи.