Когато стане въпрос за психични проблеми много хора отказват да потърсят подкрепа. Това е интернализирана стигма, която произлиза от усещането, че тежат на околните.
Наличието на психични проблеми не е повод за смут или срам, но тези чувства се появяват, когато човекът с проблем бива стигматизиран и дискриминиран, което автоматично го обозначава като „различен“.
Пълноценният живот е право на всеки и хората, които карат други да се чувстват безполезни трябва да бъдат приведени под отговорност.
Какво е интернализирана стигма?
Интернализираната стигма произлиза най-често от вече съществуващи предразсъдъци и нагласи.
Подобна стигма е в състояние да накара човек да повярва, че е неспособен да си намери работа или да продължи образованието си, което води до фрустрация, гняв, ниско самочувствие и липса на увереност за бъдещето. Като резултат от това, мнозина са склонни да се отказват от целите и амбициите си.
Какво е предразсъдъкът?
Съставянето на мнение, преди разбирането на нужните факти.
Предразсъдъците могат да извикат страх или гняв спрямо стигматизираните хора. Предварително създадените осъдителни впечатления засилват негативните стереотипи и могат да имат силно влияние върху някого с психични проблеми, а именно – биха накарали такъв човек да се чувства още по-зле относно самия себе си.
Поставянето на стереотипи на дадени хора може да има и неприятен ефект върху тяхното възстановяване. Силата и влиянието на думите и действията трябва да бъдат осъзнати навреме и да се пресичат всякакви опити за осъдително поведение и предразсъдъци.
Какво е дискриминацията?
Подхождането към дадено лице по не особено позитивен или неподходящ начин, заради наличието на психичен проблем. Пример за това, би бил отказ на работодател да насрочи интервю, защото лицето е споделило, че има психичен проблем.
Когато човек се сблъска с подобно нещо, трябва да знае, че човешките му права са нарушени. Това поведение трябва да спре и ако се даде достатъчно гласност на тази тема, нагласите и живота на хората биха могли коренно да се променят.