Дълго се е смятало, че дългосрочната безработица при младежите с психични проблеми е причинена основно от затрудненията им с психичното здраве. В действителност обаче стигматизацията, проявявана от работодателите, е обикновено причината, поради която младежите с психични проблеми не успяват да се интегрират на пазара на труда. Те идентифицират проявената спрямо тях дискриминация и в резултат често се чувстват безпомощни и изключени от обществото. Страхът от стигмите и отхвърлянето от страна на общността и бъдещите работодатели са фактори, които могат сериозно да нарушат увереността на младежите с психични проблеми. Те често започват да гледат на себе си като на хора, непригодни за наемане на работа и прекратяват търсенето и интереса към различни кариерни възможности. След дълъг период на безработица обаче интеграцията на пазара на труда и изграждането на ефективни трудови навици изглежда още по-трудно, но не и невъзможно.
Изследвания сочат, че младежите с психични проблеми имат желание и са способни да работят. Ако компаниите и организациите заедно с работодателите, които ги управляват, насочат усилия и средства за подпомагането на младите хора в придобиване на знания и развиването на умения, то те със сигурност биха повишили кариерните им постижения. Макар за много работодатели идеята да финансират обучителни програми, с които да мотивират младежите да се развиват, може да не звучи ползотворно, това може да подобри изпълнението им и съответно качеството на представяне на организацията. Развитието на работни умения и компетенции, може не само да доведе до по-високи резултати за организацията, но и да повиши увереността и самооценката и да мотивира младежите да предприемат по-нататъшни действия по посока своята професионална реализация и по-доброто и ефективно справяне с трудовите задължения и ангажименти.
За успешното интегриране на пазара на труда и постигане на постоянна трудова заетост, освен развитието на комплексни трудови умения, е необходимо младежите да придобият устойчивост, лични умения за справяне с потенциални проблеми, както и да изградят увереност в себе си и своите силни качества. Това ще им помогне да не се плашат от отхвърлянето, което срещат от страна на компании, които нямат възможността или желанието да работят с тях. Освен това, те трябва да развият разбирането, че не винаги ще постигат същите успехи като колегите си, но въпреки това трябва да продължават да вървят напред, дори и с малки, но стабилни крачки и да наблегнат на силните си страни. Може би един от най-важните навици, свързани с работата, които младежите с психични проблеми трябва да придобият е именно да не се сравняват с другите и да не се демотивират или отказват при затруднения. Тъй като има и някои обучения подпомогнати от държавата е хубаво младежите да се опитат да придобият различни умения чрез тях, особено, ако бъдещото им работно място не предлага такива обучения. Важно е също така у младежите да се възпита, че би било добре за тях да приемат помощ- било то от държавата, организацията или професионалисти, които да ги насочат как да се справят оптимално на работното място. Друга важна стъпка е създаването на структурираност в работния ден от организацията или от самите младежи, без която те ще се лутат в неяснота и ще загубят голяма част от времето и енергията си в това- ясни условия и задачи още от първия ден биха имали позитивен ефект върху някои младежи
Разбира се, създаването на навици за труд у младежи с психични разстройства далеч не е единственото, което може да гарантира интеграцията им на пазара на труда. Това доколко младежите ще успеят да се реализират зависи и от организациите и техните мениджъри. Привличането на хора с ментални проблеми като трудоспособна сила е един от основните белези на напредналите икономики и цивилизовани общества. Въпреки това все още много малък процент от организациите разполагат с достатъчно подходящи умения за изглаждането на подходящо организационна култура, която да е достатъчно подкрепяща младежите с психични проблеми и тяхното психо-социално възстановяване. За да осигурят това, мениджърите е необходимо да на първо място да редуцират стигмата и проявата на дискриминативно отношение от страна на останалите служители. Нужно е колегите на тези младежи да бъдат осведомени за спецификите на техните затруднения, които засягат представянето им в работната среда и комуникацията с другите, с цел работата на всички да върви по възможно най-добрия начин и да се поддържат позитивни колегиални отношения. Би било от полза компаниите да подготвят служителите си за работата с хора с психични проблеми, още преди такива да бъдат наети, за да може те по-добре да разбират как да се отнасят с новите си колеги, които ще бъдат по- различни от тях.
Създаването на позитивни навици за труд при дългосрочно безработни младежи с психични проблеми е от ключова важност както за успеха и оставането им на работа, така и за самото им започване. За пълноценното им справяне на работното място обаче не носят отговорност само те, но и компаниите и работодателите им.
Мария Стефанова