Безработицата сред младите хора с психични проблеми се превръща в едно от най-големите предизвикателства (според прогнозата на Световната здравна организация – сега всеки 1 на 3, а през 2025 г.- 1 на 2,5 ще страда от психично заболяване) не само в Европа, но и по света. Ето защо предизвикателствата, с които ще се занимаем в този проект, са наднационални и съответно отговорът трябва да е на международно ниво. България е една от страните в ЕС с най-високи нива на младежка безработица и с най-сериозните проблеми в сферата на психичното здраве (Евростат, НСИ). Няма разработени специализирани подходи за подкрепа и помощ в наемането на работа на младежи с психични проблеми, както липсват такива мерки и за наставниците им. България, Ирландия и Италия имат най-голям процент младежи в групата НЕЕТ (между 25-30%). България има най-голям брой представители на ромския етнос, следвана от Унгария (Статистически данни от Великобритания), което показва нуждата от акцент върху ромите и работата с тях по въпроси, свързани с психичното здраве. В България и Латвия целевата група среща изключителни трудности с работодателите, които отказват да ги наемат и не предлагат обучения и тренинги, чрез които да осигурят подходяща за техните проблеми работна среда. В България, Унгария и Ирландия успешното образование не е гаранция за работа. В България, Латвия, Унгария и Италия сред всички хора с увреждания, най-висок процент безработни са тези с психични проблеми. Във всички партньорски страни се срещат затруднения, поради липсата на мотивация и активност от страна на таргет групата, които често биват изключени от общността. Социалната стигма и дискриминацията съществуват във всичките седем страни партньори, което води до липса на интеграция, емоционална подкрепа или устойчива заетост сред хората с психични проблеми. Всичко това доказва, че териториалните предизвикателства, пред които ще се изправи проектът, са глобални и продължават да растат. Една от целите е да се намалят социално-икономическите различия между България и Донорите.