Страхът от коронавирусът, зародил се в Китай, който ни изглеждаше като нещо далечно, което едва ли ще стигне и до нас, вече обхвана целия свят. Защо се тревожим за нови рискове повече от познатите, как да ограничим тревожността и какви са психологическите ефекти от карантината.

Най-полезното което хората могат да направят на този етап е, преди всичко,  да ползват само достоверни източници на информация, като Център за Контрол и Превенция на Заразите и Световна Здравна Организация. Това ще предпази от неверни слухове или хора, които се опитват да се възползват от ситуацията, за да продават определени стоки или да всяват етническa или расова омраза.

Когато здравословен проблем като Ебола или в случая коронавирус идва от чужбина, ние имаме по-малко информация за него, отколкото за здравословните проблеми в нашата страна и това ни прави по-несигурни. Също така ставаме уязвими към хора, които използват ситуацията с цел пораждане на ксенофобия. Хубаво е ние като индивиди да се съхраним и да не се поддаваме на тези опити.

Ограничаването на движението, спирането на полети и социалната изолация също са основен фактор за засилването на тревожност и страх. Много често напоследък се употребява думата паника. Хората, които изучават паника,  повече социолози, отколкото психолози, откриват, че реалните паники са редки. Срещат се повече във филмите, отколкото всъщност в реалния живот. В кризисни ситуации хората обикновено се събират един около друг, подкрепят се, действат смело. Ограничението на това кара хората да действат некоординирано. Невярната информация също поражда нереални страхове които водят до същите действия.

Трябва да споменем също, че има голям брой хора завърнали се от пътуване и поставени под карантина за две седмици. Те биват проверявани от полиция и здравословното им състояние се следи за проява на симпроми. Това може да усили тревожността, дори и те да се чувстват добре. Изследвания на подобен вид трвми показват, че хора, които са преживяли подобна стресова ситуация преди са по-уязвими. Ако се направят индивидуални интервюта с изолираните, най-вероятно ще се открие променливост и по изразен страх при хора, които се грижат за болен член на семейството например или такива които нямат финансовата възможност да прекъснат работата си за период от време и т.н.

Освен намирането на надеждни източници на информация, за да се изолират ненужни слухове, второто което всеки може да направи е собствен анализ на риска или по-просто, да си зададе въпросите:

Има ли реална причина да съм притеснен?

Има ли много заразени около мен (работно място, населено място и т.н.)?

Ако да – бил ли съм в контакт с тях?

Третото което може да направи всеки е да определи няколко неща препоръчани от организациите, и да ги следва – често миене на ръцете, избягване на контакт с много хора, спазване на дистанция и т.н.

Четвъртото което може да се добави е да оказваме подкрепа на хора, които са подложени на по-голям стрес. Страдащи от тревожност, хора които са били дискриминирани или такива които се тревожат за близките си. Това отново са неща, които се надяваме, че всички правим така или иначе.