Тревожността черта на характера ли е, или психично разстройство? Отговорът на въпроса не е еднозначен, а границата е там, където самият човек, който се чувства тревожен, я поставя. Диагностичният критерии е субективната преценка на човека за собственото му състояние и нарастващата нужда от помощ за справяне.
Ако чувството е:
- непреодолимо силно
- появява се без причина или причината не може да бъде идентифицирана; остава неясна
- случва се много често или пък само в определени ситуации
- следствие на това се появява усещане за дискомфорт
тогава, най-вероятно, можем да говорим за тревожно разстройство.
Симптомите на тревожност са многобройни:
- лесна раздразнителност
- безпокойство
- ускорен пулс
- задух
- умора
- болки в различни части на тялото без физиологична предпоставка
- страхове
- проблеми със съня, концентрацията и мисленето
- нарушаване на ежедневния ритъм и дейности
Те се проявяват в определени ситуации или за продължителни периоди от време и това се трансформира в модел, който се пренася във всички житейски сфери. Тогава специалистите поставят диагнозата Генерализирано тревожно разстройство. Често тревожността е съпътстващо състояние, което може да е в основата на друго заболяване и да бъде пренебрегвана, като фактор за развитието му или да възникне в резултат на тежък физиологичен проблем постфактум. Каквито и да са причините за тревожността, хората рядко търсят психологична помощ, тъй като стигмата за психичните заболявания е силно разпространена. Не рядко тревожността се съчетава със симптоми на депресия или други психични заболявания.
Генерализираната тревожност може да бъде успешно повлияна не само от психотерапия.
Спорта, хобитата и всеки друг вид отпускаща дейност, която носи удоволствие може положително да повлияе тревожностите.
Статия на Зорница Игнатова, стажант към проект LIKE