Фокус Групи

На 21 ноември 2019 г. в София, се проведе фокус група с представители на работодатели, мениджъри на човешки ресурси, агенции за подбор на персонала, ръководители и управители на институции и фирми с цел изследване на причините за слабата интеграция на NEETs на пазара на труда от гледна точка на работодателите.

Участие взеха 10 души – мениджъри, психолози, социални работници и експерти в областта на трудовите отношения.

Задачи на фокус групата

Да бъдат анализирани причините за пасивността на целевата група на пазара на труда

Да бъдат проучени бариерите пред работодателите

Да бъдат изследвани механизми за информиране на работодателите за възможна трудова заетост и съдействие за наемане на работа на младите хора с психични проблеми и устойчивото им задържане в заетост

Да бъдат изведени решения за включване от в заетост на хората с психични проблеми

Да бъдат създадени предпоставки за включване в работна среда на младежите от целевата група, вкл. от ромски произход

Да бъдат подпомогнати за изпълнение на предвидените цели на проекта

Да бъдат изведени похвати за повишаване на информираността за проблемите на целевата група

Да се определят обективните предпоставки и причини за пасивността

Методология

Участниците във фокус групата бяха поканени да изложат своите виждания за евентуалните препятствия пред младите хора от целевата група за тяхното изключване от пазара на труда и в по-широк план, от социалната среда.

Модераторът направи въвеждащ коментар за естеството на психичното разстройство, разликите между различните видове разстройства по отношение социалното функциониране и начините за разбиране на проблемите на младите хора от целевата група. Направен беше кратък коментар за естеството на стигмата и дискриминацията по отношение на хората с писхични разстройства въобще и в частност младите хора от целевата група.

Причините за социалната изолация бяха дискутирани в контекста на профила на целевата група

Всеки от участниците даде своето предложение за съставяне на списък от препятствия от субективен характер.

Резултатите от направеното обсъждане бяха подредени в две категории – субективни и обективни бариери за интеграцията на младите хора на пазара на труда.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обсъждане

Демотивация

Този аспект на пасивността на целевата група беше разгледан от участниците във връзка със социалната среда в която живеят тези хора.

Отново беше подчертан комплексния характер на това субективно чувство което се формира от поредица провали и неуспехи, като социалната среда по никакъв начин не стимулира младите хора да излязат от порочния кръг.

Липсата на мотивация не е свързана толкова с бедността, колкото с психологическите нагласи на целевата група. По-раними и чувствителни индивиди по-бързо се затварят в себе си още след първи неуспешен опит, ако въобще е имало такъв.

Несигурност

Чувството за несигурност беше изтъкнато на първо място от участниците като пречка за активно търсене на работа.

Не всички участници имаха собствен опит с наемането на кандидати за работа и хипотезираха, но като цяло групата се обедини в допускането, че основната причина за чувството за несигурност се корени в образователната система, която не утвърждава личностово начало и доверие в себе си и собствените възможности.

Образователната система не води до изтъкване на заложбите и качествата на младите хора и не ги насочва към реализация на тези заложби.

Разбира се, несигурността е следствие от много фактори, които по-късно в дискусията бяха споменати и обсъдени.

 Объркана идентичност

Някои от участниците въз основа на професионален опит очертаха една от причините за блокиране на социалното израстване като непълноценно развитие на идентитета и оттам трудност да се направи адекватен социален избор на роля.

Ролята на семейството в това беше дискутирана обширно. Очертани бяха форми на свръхпротекция от страна на родителите или пък неглижиращи родители, които в крайна сметка водят отново до незрялост и неадекватност на изискванията на средата в процеса на израстване. Липсата на идентичност води до загуба на ориентири, целеполагане и себереализация което може да обясни пасивното поведение на лицата в целевата група.

Психично разстройство

Наличието на психично разстройство е сред най-сериозните бариери пред социализацията на младия човек, респ. неговата интеграция на трудовия пазар. Някои участници споделиха личен опит в контакт с психично болно лице в ситуация на търсене на работа. В групата се разви дебат доколко е възможно да се наеме човек с психично разстройство, който да не е в тежест на работодателя и как да се мотивират последните да наемат такива лица.

Обсъдена беше възможността за промяна в законодателството което понастоящем не мотивира достатъчно работодателите да предприемат такива стъпки. Изтъкната беше липсата на стимули в нормативната уредба за самите работодатели, а само на задължителни изисквания.  Модераторът направи коментар в посока на това, че всъщност се касае само за лица с тежки психични разстройства които водят до загуба на социални умения и способности за общуване и интеграция. Очертана беше разликата между тежките и честите психични разстройства, които обхващат почти една пета от населението и при които тези дефицити не са видими и трудно установими. По отношение на целевата група именно тези разстройства са причина (или следствие) за пасивността и отказ от трудова заетост.

Сериозно внимание беше обърнато на съществуващата стигма към хората с психично разстройство.

Липса на цели

Липсата на цели в работата беше изтъкната и от гледна точка на работодателя и организацията на работа в дадена компания. Този факт беше обсъждан по отношение бързото напускане на работа от страна на млади хора с профила на целевата група.

Някои рабодатели не са в състояние да извадят от работниците най-добрите черти, особено ако те са предварително стигматизирани поради заболяване, предишни провали в трудовата кариера, ниското образование и др.

Липса на желание за себеутвърждаване

Липсата на желание за себеутвърждаване беше обсъдена от гледна точка на психологията на такъв тип млади хора.

Отново бяха включени множество фактори които да оформят такъв тип психологична нагласа като акцентът беше по отношение характерова предиспозиция и семейно наследени поведенчески модели.

Свръхобгрижване

Отново, в общия контекст на свръхпротективното семейство като фактор за пасивност свръхобгрижването от страна на родителите води до апатия и липса на мотивация за себереализация.

Тези съображения на фокусната група се потвърждават и от анализа на получените от анкетата отговори по отношение икономическия статус на респондентите и тяхното отношение към него. Преобладаващ дял имат онези респонденти, които нито учат нито работят (35%), но разполагат с малко пари или пък са отговорили, че парите са им „нито малко, нито много“ – общо около 70%.

Този факт, в съчетание с тясната връзка със семейството би могъл да бъде обвързан с факта на свръхобгрижването, което потиска естествената нужда от самостоятелност.

 

Песимизъм и негативизъм

Проблемът беше обсъден в контекста на културата, която обитават младите хора. Липсата на положителни примери и стимули от окръжаващата среда включително медии, социални мрежи и приятелски кръгове изгражда песимистични визии за бъдещето и негативизъм към добри практики, които могат да послужат за пример.

Въпросът беше разширен с характеристиките на съвременната масова култура която, по принцип, не предразполага към позитивно развитие на младите хора.

Корупция

Проблемът с корупцията е обширен и в рамките на обсъждането във фокусната група беше споменат като допълнителен фактор за демотивация на младите.

Не се изясни конкретика в корупционните практики, но се отбеляза значението на този проблем по отношение на работодателите, както и несъвършенства в законодателството.

Високо самочувствие

В контекста на общата характеристика на целевата група беше споменат и този фактор като допълнително обстоятелство за формирането на пасивно отношение към трудовата заетост. Високото самочувствие се свързва отново със свръхпротективното семейство и свръхобгрижващата среда в която се развива индивида.

 Хедонизъм

Терминът е гръцки и означава удоволствие. Смисълът на хедонизма в съвременния му вариант е отношение към живота, почиващо единствено на търсене на удоволствие. Модерната субкултура предразполага младите хора към такива нагласи, които, ако не бъдат коригирани чрез съответно възпитание се затвърждават погрешно като базисни ценности.

Може да се предполага, че част от лицата в целевата група отговарят на този характеров профил, който в съчетание с други фактори като недостатъчно семейно възпитание, неправилно образование, характерови особености и др. е една от причините за маргинализацията от социалната и трудова среда.

Заключение

От проведената дискусия във фокусната група бяха откроени субективни фактори за състоянието на младите хора в целевата група и обективни причини за това. Заедно с това бяха направени някои предложения за промяна на законодателството, което да бъде по-гъвкаво и да отговаря балансирано на интересите, както на работодателите, така и на лицата от целевата група, а в по-широк смисъл и на интересите на общността.

Ограниченото време не позволи да се разгърне по-задълбочена дискусия по останалите задачи свързани с начините на информиране на младите хора, адекватни стъпки за тяхното мотивиране и конкретни предложения за промени в законодателството.

[/fusion_text][/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]