Животът на хората с психични заболявания е комплициран. Челни места в ежедневието им заемат борбата с болестта и нейните проявления, които възпрепятстват пътя им към социалната интеграция. За хората, живеещи между две реалности, работата остава последен приоритет, за което допринася и стигмата при околните. Психично болните остават изолирани от обществото, а нежеланието на фирмите и организациите да ги приемат на работа допълнително ги ощетява.
Местата, на които биха могли да работят са оскъдни, но за тях страха от това, че не са приети е по-съществен. Липсата на принадлежност може да бъде болезнена, а страха от новото – отблъскващ. В общество с негативни социални нагласи, психично болните са жертва на неразбирането, с което ежедневно се сблъскват.
Когато гледаме на психично болните през негативни стереотипи, липса на достатъчно информация и предубеденост, рискуваме да ги принудим да се почувстват нежелани, нелепи, отритнати и дори ненужни. Това от своя страна може да ги накърни и да ги откаже да се борят за себе си.
Трудно е да си различен, защото те кара да се чувстваш дистанциран от околните, а непрестанната борба между отстояването на собствена идентичност и приемане от обществото е всъщност това, с което много от хората с психични проблеми трябва да се справят.
Не всеки от тях намира смелостта и мотивацията, които са необходими, за да направи първата крачка към интеграцията в работна среда. Нямаме право да съдим нерешителността им, докато не променим начина, по който гледаме на работата с тях, осъзнавайки, че заслужават да им подадем ръка.
Нуждаят се от нашата човечност, от толерантност и емпатия, за да успеят да се почувстват на място и да бъдат уверени в усилията си да се превърнат в част от нас, в лицето на наши колеги и приятели.
За да се преборим със стигмата, чиито жертви са хората с психично заболяване, трябва да говорим открито за психичното здраве и да бъдем информирани за съществуването на менталните болести, за да съумеем да изградим правилен подход към тях и да общуваме без да ги засягаме с отношението или тона си.
Интегрирането на хора с психични проблеми в работна среда е дълъг и многосъставен процес, който ние като общество имаме задачата да инициираме. Всеки от нас трябва да изгради собствен подход към хората с различия и да се стреми да им помогне да се приобщят.
Йоана Ангелова,
стажант към Младежка къща „Скрити лайкове“