Повечето хора, които живеят с психично разстройство в определен момент са били обвинявани за своето състояние. Били са наричани с обидни имена. Симптомите им са били описвани като „фаза“ или като нещо, което могат да контролират „ако само опитат“. Били са жертви на незаконна дискриминация и не са получили справедливост. Това е силата, която има стигмата.

Тя кара хората да се срамуват от нещо, което е извън техния контрол. Най-лошото е, че стигмата пречи на индивидите да потърсят помощта, от която се нуждаят. За група хора, които вече носят голям товар, стигмата неприемливо усилва тяхната болка. И макар стигмата да е намаляла последните години, скоростта на прогреса не е достатъчно бърза.

Всеки от нас, в общността на психичното здраве, трябва да надигне глас срещу стигмата. Всеки ден, по всеки един възможен начин, трябва да се борим срещу нея. Ако не сте сигурни как, ето 9 начина, по които нашатата Фейсбук общност е отговорила на въпроса: „Как се борите срещу стигмата?“

Говорете открито за психичното здраве

„Аз боря стигмата като пиша във Фейсбук за това какво е да имаш биполярно разстройство и ПТСР. Дори и да помогне само на един човек, то за мен си е струвало“ – Анджела Кристи Роуч Тейлър

Образовайте себе си и другите

„Възползвам се от всяка възможност да образовам хората и да споделя своята лична история и битката ми с психичните разстройства. Няма значение къде съм, ако чуя разговор или груб коментар по адрес на хората с психично разстройство, или друго подобно нещо, винаги се опитвам да използвам ситуацията като възможност за учене и внимателно да се намеся и по мил начин да опиша как казаното ме кара да се чувствам и че трябва да спрат, защото допринасят за стигмата“ – Сара Бийн

Внимавайте с езика, който използвате

„Аз се боря със стигмата, като напомням на хората, че техните думи имат значение. Лесно е да се въздържате от това да използвате психичните състояния като прилагателни и в моя опит, повечето хора са склонни да заменят думите си с други, ако им обясня защо изпозваният от тях език е проблематичен“ – Хелми Хенкин

Насърчавайте равенството между физическите и психичните заболявания

„Аз съм открила, че когато хората разбират какво реално е психичното разстройство и че е болест, тогава се замислят преди за направят някой коментар. Също им напомням, че не биха се подигравали на някого, който има диабет, сърдечни проблеми или рак“ – Меган Дотсън

Демонстрирайте съпричастност за хората с психични разстройства

„Предлагам безплатни прегръдки за хората, които живеят на улицата. Сядам при тях и си говорим за техните животи. Правя го на публично място и показвам на другите как да бъдат съпричастни. Тъй като толкова много от бездомните имат психични проблеми, едно просто действие като демонстрирането на обич може да оправи деня им, но и също да напомни на преминаващите за нещо, което лесно се забравя – човечността на тези, които страдат“ – Рейчъл Вагнер

Изберете овластяването пред срама

„Аз се боря срещу стигмата, избирайки да водя овластен живот. За мен това означава да приема собствения си живот и историята си и да не позволя на другите да диктуват как виждам себе си или какво чувствам към себе си“ – Вал Флечър

Бъдете честни относно лечението

„Аз се боря със стигмата като казвам, че се срещам с терапевт и с психиатър. Защо хората казват, че имат час при лекаря без да се притесняват, че ще бъдат съдени, но тази липса на страх не важи, когато уговорката е със специалист по психичното здраве?“ – Исабел Гарсия

Уведомете медиите, че са стигматизиращи

„Ако гледам шоу по телевизията, което има негативни коментари, истории или герои с психично разстройство, пиша на излъчващата го компания или на самото шоу. Ако Фейсбук има някоя история, в която хората правят неосведомени коментари по повод психичното здраве, тогава им пиша и им разказвам за сина ми и неговия живот с шизоафективно разстройство“ – Кати Смит

Не давайте подслон на автостигмата

„Аз се боря със стигмата като самата аз нямам такава – не се крия от света поради срам, а вместо това съм продуктивен член на обществото. Доброволствам в църква, имам приятели, ментор и също така съм майка. Вземам лечението си съвсем сериозно. Целенасочена съм и искам да покажа на другите, че могат да живеят смислен живот, дори когато се борят (с психично разстройство)“ – Джейми Браун

Така звучи нашият колективен глас. Звучи като смелост, сила и упоритост – качествата, от които се нуждаем, за да се изправим срещу психичните разстройства и да се борим срещу стигмата. Независимо по какъв начин допринасяте към движението за психично здраве, можете да бъдете част от промяната просто като знаете, че психичните разстройства не са ничия вина, независимо какво казва стигмата, наложена от обществото. Можете и да участвате в промяната, като бъдете и живеете StigmaFree.